10 - те дни щастие в елитния български курорт им осигури благотворителната организация "Завръщане към живота".
Ето какво разказаха за БНР представител на проекта и майката на един от офицерите, загинали, отбранявайки кибуц Нахал Оз, която сега се грижи за завърналите се след отвличането деца.
"Казвам се Даниел Шифтер. Нашата организация бе създадена преди 20 години. Тогава е починала от рак единствената дъщеричка на равинът, който е начело на структурата. Искаме да дадем поне лъч надежда в живота на болни деца от бедни семейства. Опитваме се да изпълним поне едно тяхно съкровено желание. Много от болните момченца мечтаят да летят със самолет, а момиченцата – да имат красива рокля. Осигуряваме им го. Но има и неща, за които дори не биха могли да мечтаят...
След погрома от 7 октомври 2023 г, се грижим и за деца и юноши, преживели ада на нахлуването в домовете им от терористи. Често пред очите им с били убити членове от семейства им. Чак в края на втория месец, част от децата, които са държани в тунелите под Газа, бяха разменени срещу терористи, излежаващи присъди в затворите на Израел...
"Хамас" върна в Газа телата на четирима заложници, чака от Израел 600 палестински затворници
Казвам част, защото двете рижи момченца, едно от които-бебе, са били убити с голи ръце още в първите дни, дори преди същинската война да е започнала. Терористите са се гаврили с телцата им. Погребението им, за което съпреживяваше цял Израел, се състоя тази седмица.
Луксозната ски ваканция в България, бе истинска изненада за оцелелите деца, които преминават през труден период. Да са гмурнеш в миговете спокойствие, дори за няколко дни, да поживееш сред снежното Банско и най-важното да бъдеш в една държава, където от 80 години цари мир и тамошните децата са виждали война само на кино, е радост и благословия, разказа Даниел Шифтер.
"Казвам се Шира Ябец. Синът ми, 23 годишния кап. Ивтах Ябец, беше командир на гранично поделение. В деня на погрома беше в отпуск, но като чу сутринта, че има, бомби и стрелба около кибуц Нахал Оз, не се поколеба. С личната си кола стигна до кибуца и се включи в отбраната му. Бе един от загиналите. За щастие, не отвлякоха трупа.
Работя в музея на Тел Авив, който е в съседство с площада на отвлечените. Често идвам в палатката на Нахал Оз. Тази общност дава сили не само на десетките пострадали, но и на мен.
Като доброволка помагам в грижите за децата, чиито родители са все още в тунелите под Газа.
Разказаха ми за пътуването си в България, че още по време на полета, децата пеели. Така си даваха кураж, защото това беше първото им качване на самолет. Но още по-вълнуващо бе как възприемат снега. Повечето, с изключение на един или двама, за пръв път виждали сняг. Не бяха ходили дори в единствения зимен курорт на Израел - в планината Хермон.
Трябвало да се учат на елементарни неща: как се ходи върху сняг и върху лед без да паднеш, че макар и да прилича на захар, снегът не се яде. Ваканцията включвала индивидуални ски уроци, водени от професионални инструктори, които отделяли на всеки специалното внимание. Тези, които не можели да се задържат върху ските и сноуборда, защото се върнали ранени от плен, просто се радвали на заснежените планини. Децата и юношите яздели коне, спуснали се на моторни шейни и по въжената линия. Навън температурите били минусови, а в хотела басейна бил топъл и плували в него.
В свободното си време, децата играели в снега. Следобедите и вечерите, при тях пристигали смешници и акробати и хлапетата можели да се посмеят до насита с нови и стари приятели. Танцували...
Вечер всички следели по телевизията хода на войната и как върви връщането на заложниците. В леглата тайно плачели за загиналите роднини, а сутрин се усмихвали на красотата на Пирин.
Тази ваканция не беше само за каране на ски, а за надежда, за възстановяване на връзката със света и възможността да се почувствате отново деца. За много от участниците това беше още една значима стъпка по пътя към възстановяване и изграждане на самочувствие и радост от живота", сподели за БНР Шира Ябец.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
