В театралния салон сте, притаи ли сте дъх, тихо е, спектакълът започва. Кое е първото, което виждате?
Всъщност няма нужда от много размисъл – декорът е. Всеки театрален спектакъл представлява отделен свят със свои собствени, специфични закони. За да провокира определени емоции у зрителите, този свят трябва да е създаден от познати символи – цветове, материи, светлини, предмети, които да го превърнат в адекватен и верен за зрителското око. Това е съществената роля на сценографията в едно представление, а за да я има нея, ги има и тях – художниците на вътрешните, а и външни светове на персонажите, на историята. Те материализират реалните и магични пространства, които се превръщат от скица в реални декори, костюми и реквизит.
Сценографът е истинска ренесансова личност, която съчетава в себе си уменията на архитект, дизайнер и инженер, а знанията му за различните видове изкуства му дават свободата да открива множество връзки между произведенията на изкуството и техния визуален свят.
Обикновено всичко започва от фантазиите на един човек, осмелил се да ги постави в драматургия. Оттам сценографът, в пряка връзка с режисьора и актьорите, създава скица по тези думи, а скицата постепенно оживява, първоначално в макет, а след това и в декори, костюми, реквизит, определена светлина.
Така Огняна Серафимова отвежда зрителите в "Лисабон“ заради едноименния спектакъл на Младежкия театър с драматург Захари Карабашлиев и режисьор Яна Титова, а Ясмин Манделли създава света на "Анна-непоправимата" от Стефано Масини с режисьор Надя Панчева, спектакъл на Оренда Арт център и "Топлоцентрала". Те, заедно с Никола Тороманов и Свила Величкова, са номинирани за "Икар" 2025 в категория "Сценография".
В "Какво се случва" Огняна Серафимова и Ясмин Манделли разказаха за отговорността да изграждаш реалности на театралната сцена, за собствения си подход към създаването на триизмерни образи от написаните истории, за това какво означава в действителност да придадеш плът на нещата и за личния си път към този вид изобразително изкуство. Двете са трето поколение художници и от години тъкмо сценографията е в главната роля за тях.
