6
Карим Наама е иракчанин, професор по икономически и политически науки, преподавател е в Стопанския факултет на Великотърновския университет и специалист по въпросите на Северна Африка и Близкия Изток.
Напуска родината си 18-годишен след издадена смъртна присъда от режима на Садам Хюсеин.
Идва в България и след близо 40 години изгнание проф. Карим Наама се връща в Ирак и в родната си къща.
За политическите кризи и икономиката, за това какви вреди носи излишното търпение на българина, дали е възможно доброто да надделее, проф. Карим Наама разказа в "Горещо сърце":
"За първи път пристигнах в Република България през 1978 година, когато получих смъртна присъда от режима на Садам Хюсеин...Пътуването беше трудно и рисковано...
В България пристигнах като член на иракската компартия, но след това нещата се развиха при мен по друг начин, през 1981 година напуснах компартията.
Започнах работа в хлебозавод в Габрово, после в Свищов, когато се ожених, тогава започнах работа химическия комбинат "Свилоза", после ме приеха студент в Стопанска академия - 1984 г., въпреки желанието ми да уча медицина, сподели проф. Наама.
"Много се радвам днес да бъда преподавател в Стопанския факултет на Великотърновския университет и специалист по въпросите на Северна Африка и Близкия Изток, защото така лекуваме икономики, а понякога и съдби...горд съм, че съм професор, благодарение на подкрепата на България, на семейството, на хора извън България, на моите собствени усилия, каза още проф. Карим Наама.
Професорът се гневи на прекалено търпение на българина, това, че не си търси правата, това е голяма грешка, че българинът не протестира срещу неправдите, има мълчание и търпение към лошото - а трябва да бъдеш свободен и да търсиш правата си, защото задълженията си ги знаем!
"Нерешителността и лицемерието ме дразнят най-много в България, търпимостта към лошите практики, това, че "бълваме доктори на килограм", академизмът рухва в България, и в тази духовна и морална криза каква икономика да очакваме, пита той риторично...
Още по темата в интервюто на Здравка Маслянкова с проф. Карим Наама за рубриката ''Горещо сърце''.
