Има сериозен проблем с организацията на всички български културно-исторически обекти.
Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави:
"Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но организацията на направеното не е в най-добрата му форма".
На 24 февруари името Перперикон бе утвърдено от Международната комисия за нови названия към Международния астрономически съюз.
"Знаех, че през 2014 година една ученичка от Варна го открива под ръководството на учени. Между Юпитер и Марс този нов астероид е с номер 560085. Варненци са решили името му да бъде Перперикон", разказа проф. Овчаров и подчерта, че Перперикон напълно заслужава това.
Английският вестник "Гардиън" го нареди в десетката на най-забележителните обекти в Европа, а в National Geographic и в американски сайт беше наречен "европейски Мачу Пикчу".
"В чужбина Перперикон може би има не по-малко отразяване, отколкото в България. Огромно признание е това. Като човек, който е открил Перперикон, не мога да не се радвам, разбира се. Перперикон заслужава това нещо. Но има и оплаквания, разбира се. Не всичко е уредено на Перперикон. И не само на Перперикон, аз бих казал, че на всички български културно-исторически обекти има сериозен проблем с организацията", коментира той и даде пример с Гърция и Турция, където държавата решава в кои обекти да се концентрират средствата, за да бъдат те направени:
"Като закон и тук е така. Защо? Каква е процедурата да се печелят европейските проекти, без които не бихме могли в момента. Първо - да се актува обектът. ... След това държавата ги дава на нещо като концесия, то е малко по-различно, на Общината. Може и на други, но 100% се дават на общините. И така Община Кърджали, да речем, за 10 г. трябва да стопанисва този обект. Разбира се, взема и печалбата от него, но стопанисването на цели такива обекти съвсем не е лесна работа. Според мен държавната помощ е задължителна, както е в Гърция, Турция, Италия и т.н. В България практически държавата не дава нищо. Всичко, което е свързано с консервация и реставрация, се прави 100% с европейски средства".
Държавата трябва да посочва приоритетните обекти, в които да се концентрират средствата за разкопки, смята археологът и уточни, че като такива са определени 5 - Перперикон, Хераклея Синтика, Солниците в Провадия, Рациария и Мисионис:
"Тези обекти са подбирани не само на базата на тяхната културна и археологическа стойност, но и на базата на икономиката на съответния район. За нас културният туризъм е много важен. Ние сме сред трите страни в Европа с най-много паметници, наред с Гърция и Италия. 43 000 регистрирани паметници имаме".
Интервюто на Стефан Кунчев с проф. Николай Овчаров в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.