В Световния ден на енергийната ефективност неправителствени организации призоваха публичните институции да прекъснат с кампанийността при обновяването на жилищния фонд в България и да се премине към работеща и постоянно действаща система, така че да се създадат условия за планиране и прогнозиране на целия процес.
Експертите от неправителствения сектор се обявиха категорично и за прекъсване на модела на 100% безвъзмездно финансиране на дейностите по обновяването на сградния фонд и преминаване към модела на самоучастие на собствениците на имоти.
Грантовото финансиране трябва да остане като възможност единствено под формата на подкрепа на уязвимите групи, отговарящи на определението за енергийна бедност.
"В България има над 66 000 многофамилни и повече от 1,2 милиона еднофамилни сгради, които се нуждаят от обновяване. От 2007 г. по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, която завърши официално през 2022 г., бяха обновени само 4,2 на сто от многофамилните жилищни сгради", каза д-р Драгомир Цанев - изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект".
Дейностите по първия грант (напълно безплатно финансиране за домакинствата) закъсняват с около 15 месеца. Вторият е с 20% съфинансиране.
Ако се допусне провал, доверието към институциите по този въпрос ще рухне, ще останат напразни усилията за информиране, обясняване на положителния ефект и за мотивация на населението, отбеляза пред БНР-Радио София Цанев.
"Важната ни задача е да реализираме в срок средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. 756 сгради одобрени. Общините трябва да изберат изпълнители и те да реализират обектите до 30 юни 2026 г. Няма време. Останалите сгради до 2029 г. ще бъдат финансирани с 2,5 млрд. лв. външен дълг", подчерта още експертът.
Той обърна внимание, че не регламентът движи процеса на обновяване, а осъзнаването на хората, че качествените сгради са енергийно ефективните.
"750 сгради трябва много бързо да бъдат обновени. Да направим всичко възможно 1,2 млрд. лв. от ПВУ да бъдат спасени, иначе сумата ще натежи на републиканския бюджет, всички ще трябва да ги платим. На повечето места "топката" е в общините. Това е огромно предизвикателство пред сектора."
По отношение на контрола, Цанев подчерта, че това, което виждаме в България - различни цветове, пачуърк, кръпки на фасадите, не се срещат никъде в другите страни, не са позволени и от закона у нас.
Специалистът посочи, че в случая възможното решение съдържа три компонента:
