"Боледуващата" автомобилна индустрия на Германия може да се насочи към отбраната, тъй като Европа се стреми да увеличи разходите в тази очертаваща се като ключова сфера, предполагат анализатори от ABN Amro, цитирани от "Файненшъл таймс".
"Свръхкапацитетът" в автомобилния сектор на страната може да се използва за производство на оръжия и военни превозни средства, което предполага, че разходите за отбрана могат да бъдат "спасителя" на германските производители на автомобили, отбелязват анализатори на банката.
"Някои германски производители на автомобилни части намекнаха за преориентиране към отбраната и имаха основателна причина: голяма част от автомобилната индустрия страда от значителен свръхкапацитет, с очевидно много по-голяма скрита слабост на пазара на труда, отколкото предполага самото ниво на безработица", казаха те.
Междувременно, Rheinmetall, най-големият производител на боеприпаси в Европа, заяви миналата седмица, че ще пренастрои два завода, които в момента произвеждат автомобилни части, за да произвеждат предимно отбранително оборудване, съобщава Ройтерс.
Компанията Hensoldt, която прави радарните системи TRML-4D, използвани от Украйна във войната ѝ с Русия, пък води преговори за наемане на около 200 работници от големите доставчици на авточасти Bosch и Continental.
"Ние се възползваме от трудностите в автомобилната индустрия", каза пред Ройтерс главният изпълнителен директор на Hensoldt, добавяйки, че по-нататъшните инвестиции могат да удвоят годишното производство на TRML-4D.
В неделя европейски лидери се съгласиха на извънредна среща на върха в Лондон, че трябва да харчат повече за превъоръжаване. Срещата беше свикана спешно след публичен вербален сблъсък между президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, който постави под съмнение бъдещата подкрепа на САЩ за Украйна.
Днес лидерите на ЕС трябва да се срещнат, за да обсъдят предложения от ЕК план за мобилизиране на до 800 милиарда евро за превъоръжаване, включително 150 милиарда евро съвместни европейски заеми.
Късно във вторник партийните лидери, които преговарят за съставяне на новото правителство на Германия, обявиха предложения за създаване на фонд от 500 милиарда евро за инфраструктура и преразглеждане на правилата за заеми, за да се увеличат значително разходите за отбрана.
Насочването към отбранително производство може да даде тласък на германската икономика, която изостава спрямо европейските си съседи, тъй като предприятията се борят с високи енергийни разходи, бюрокрация и агресивна конкуренция от чужбина.
Институтът за световна икономика IfW смята, че брутният вътрешен продукт на Европейския съюз може да расте с 0,9-1,5% годишно, ако страните от ЕС увеличат военните разходи до 3,5% от БВП от сегашната цел в рамките на НАТО от 2% и разчитат на местни технологии.
"Американската икономическа история по-специално показа в средносрочен до дългосрочен план, че подобни военни разходи могат да доведат до много по отношение на печалби в производителността, разпространение и технологичен напредък", отбеляза Йоханес Биндер от института IfW.
За Германия, със съществуващата индустриална инфраструктура, растежът на БВП вероятно ще бъде в горния край на този диапазон, добави той.
Повишаването на разходите за отбрана до 3% от БВП ще увеличи повече от два пъти годишните инвестиции на Германия до 25,5 милиарда евро, ще създаде 245 000 преки и непреки работни места и ще задейства близо 42 милиарда евро производствена и обслужваща дейност всяка година, изчисляват от "Ърнст и Янг" (EY).
