3
Болестта Алцхаймер е темата в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата"
Защо е огромно предизвикателство лечението и как се променя драстично животът на пациентите с Алцхаймер?
Алцхаймер е сериозно прогресивно мозъчно нарушение, което причинява проблеми с паметта, мисленето и поведението. Симптомите обикновено се развиват бавно и се влошават с времето. Заболяването се дължи на загиването на голям брой нервни клетки, вследствие на което се прекъсва предаването на сигналите в мозъка.
В няколко епизода последователно разказваме за болестите на мозъка.
Слушайте епизода тук:
Гост по темата е:
🧠 Д-р Филип Алексиев - специалист по нервни болести в Клиника по нервни болести в болница "Света Анна" в столицата
От разговора ще научите:
🧠 Защо болестите на мозъка ни плашат най-много
🧠 Връзката Алцхаймер - деменция и симпотмите на болестта
🧠 Какво сочи статистиката за броя заболели у нас и кои са рисковите групи
🧠 Как бихте определили пътят на пациента с Алцхаймер у нас
🧠 Какви са видовете диагностични методи
🧠 Кои са затрудненията пред семействата на тези болни
🧠 Има ли лекарства за болните с Алцхаймер по линия на НЗОК
🧠 С какви нови методи за терапия може да се облекчи състоянието на болния
🧠 В кои случаи те могат ефективно да се приложат
🧠 За липсата на центрове или дългосрочна грижа за хора с Алцхаймер
🧠 За липсата на обучени рехабилитатори за пациенти с Алцхаймер
🧠 Има ли профилактика на болестите, свързани с умирането на нервните клетки в мозъка
"При пациенти до 65 годишна възраст близо 5 -10% имат някакви когнитивни или дементни прояви. При над 80 годишна възраст обаче 20-30% от хората имат клинично развита деменция. При 60 - 70% от невродегенеративните деменции - тоест където се губят нервни клетки, свързаността между тях и функционалността най-вече става дума за болестта Алцхаймер, което е може би най-често срещаната невродегенеративна деменция, макар че, последните години обръщаме внимание и на съдовите промени в мозъка и "картинката" доста се усложнява, съобщи за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Филип Алексиев, невролог в болница "Света Анна" в София.
"На този етап болестта на Алцхаймер остава най-разпространена и ще това ще продължава, тъй като стареем все по-дълго. Паметовите нарушения са най-честият симптом, страда краткосрочната и дългосрочната памет, постепенно се ограничават речевите възможности, промени в настроението, загуба на точната дума в прогресивен аспект, невъзможност за структуриране на изречение, проблеми с разбирането, объркване, проблем понякога с писането и четенето, но говорът е водещ, поясни д-р Алексиев.
По думите му в чисто медицински аспект пътят на пациента с Алцхаймер е добре очертан, в диагностиката на болестта се напредва, но не и в лечението. След определена възраст всеки от нас развива т. нар. хронична мозъчно-съдова болест, при която малките съдчета в мозъка по една или по друга причина започват да се запушват. Това не протича клинично по никакъв начин, но факторите, които му влияят са: високо кръвно, висок холестерол, диабет, но това е и проблем на самите съдове, допълни неврологът.
"При Алцхаймер виждаме, че определени части от мозъка атрофират по-бързо, самите клетки умират, връзките се късат между тях, образно казано, като най-важното е каква функционалност се губи или запазва, което не се вижда на образното изследване. През годините ние разбрахме, че те нервните клетки умират, но има т.нар. нервнотропни фактори, има различни зависимости и обстоятелства, които помагат на мозъка да се запази дълго време на функционално ниво. Едно е структурно какво виждаме като промени, но другото е какви функции са запазени.
Хората, които по-дълго време създават функционални връзки между невроните, тези, които учат, четат през целия си живот, (това е, което ни прави, каквито сме), това има огромно значение за мозъка и как ние се справяме. Мислово активните хора, ментално активите - това им помага в ежедневието, в концентрацията...
В днешното забързано време с огромен поток от информация пречи и на днешните деца да се концентрират, защото средата ги учи да са много бързи в избора си и да не вникват в същността на нещата, само че никой не знае какво ще стане по-нататък и на какъв терен ще стъпят хората тогава, когато говорят по днешната тема, изтъкна д-р Филип Алексиев.
"Проблемът е, че се използват няколко лекарства при Алцхаймер, но общо взето не сме напреднали прекалено много. Когато е лека форма или средно тежка форма тези лекарства действително помагат, но за съжаление не наблюдаваме този ефект в напредналата фаза и от години смятаме, че лекарството ни "чука на вратата" и всеки момент "ще влезне" и ние ще успеем да намерим точният лек, но не успяваме, допълни специалистът. И още:
"Затова се включват и нелекарствени терапии, по здравна каса имаме налични медикаменти, използваме целия арсенал от тях. Има и най-нови, които все още не са навлезли дори, тъй като се отчитат известни странични ефекти, затова пък ние ще имаме възможност и време да натрупаме опит.
Като немедикаментозни методи разполагаме с Транскраниална пулсова стимулация, това е подаване на ултразвукови вълни, под определено количество, но с малко енергия, като се стимулира невронната среда и съдовете на мозъка. Стимулират се нервните клетки и те започват да работят по-добре. От значение е обаче в кой момента се започва с тази терапия, защото когато има голяма загуба на нервните клетки и техните връзки, функционалността е доста намалена и вие трудно ще повлияете. Затова целта е това да се включи в ранния стадий на болестта.
С този метод паметовите нарушения се повлияяват една идея по-трудно, защото те са от по-рано, но общото функциониране, комуникацията между различните структури в мозъка, вече имаме и преки наблюдения, отделните структури на мозъка започват по-добре да си говорят. Има точен протокол на приложение, като има непосредствен, и отложен ефект от терапията, разказа д-л Алексиев.
"Много е важно в този момента да имате структура на ежедневието на болния, той да има ритъм на живот, за да има ефект. Тази структура е много важна да я има, защото ние сме невробиологично и неврохормонално ритмични същества. Ние вървим в определен ритъм, който за съжаление, при пенсиониране например, се губи. И това е част от проблема, затова трябва добре да вникнем в нещата, за да ги разрешим, каза д-р Алексиев.
"Бездна от проблеми се отваря, когато започнем да работим с конкретния пациент, защото се обръщаме на първо място към семейството, което познава болния, който в някои случаи се променя по едни безпощаден начин и това е шок и стрес за близките, които не знаят как да се справят.
По-късно, когато се загуби независимостта на този пациент, настъпват и опасни ситуации. Тези хора не могат да бъдат оставени сами в къщи, тези пациенти имам промени във времето на сън, повишена сънливост, промяна в общата активност в рамките на 24 часа, промени, които не следват активността на здрав човек, нещата са разбъркани, сънят е накъсан, този пациент с деменция или Алцхаймер може да не усеща глад, може да не усеща жажда, в някакъв момент той може да се дехидратира без близките му да разберат.
При Алцхаймер лекарствата са една малка част от проблема, близките трябва реорганизират времето на този пациент, да потърсите дневен стационар и дали има такъв, дали ще трябва да търсите някой външен човек да се грижи за този болен, дали ще ви подкрепи държавата и тук се отваря още по-голяма бездна от проблеми. Това е трудно, скъпо, липсват болногледачи и тази тенденция ще се задълбочава, а така е и по-света, а този обгрижващ персонал трябва да има по-специфична квалификация, тези кадри са в недостиг.
Системата е разпокъсана, и както много често се случва при нас - ние живеем в паралелни светове - на това, което е написано на документ и на това, което могат да извършат лекаря, здравния персонал и общата връзка се губи.
Това е големият проблем при болестите на мозъка като деменция, Алцхаймер. В Чехия още преди 20 години имаше Дневни стационари за пациента, където се прилага музикотерапия, социална терапия, после този човек се връща в дома си, обобщи д-р Филип Алексиев.
Д-р Филип Алексиев работи като специалист по нервни болести в Клиника по нервни болести от м. януари 2020г. Завършил е медицина през 2005г. в 1. Медицински Факултет на Карлов университет, Прага. През 2010г. придобива специалност Нервни болести. През 2015г. придобива научна степен Доктор по медицина. През 2011г. и 2013г. придобива Високоспециализирана дейност "Клинична електроенцефалография" и "Клинична полисомнография", а през 2016г. "Терапевтична плазмафереза". В периода 2017-2019г. специализира клиничен и научен fellowship в Центъра по епилепсия и съня към болница Инзелшпитал, Берн, Швейцария. Интересите му са в областта на спешната неврология, интензивното лечение на нервни болести, лечението на мозъчен инсулт, електроенцефалографията, епиелтологията, и нарушенията на съзнанието, нарушенията на съня и бодърстването, както и редица други. Автор е на 2 монографии и е съавтор на 1 учебник. Има над 45 научни авторски и съавторски научни публикации.
Очаквайте продължение по темата за невродегенеративните заболявания на мозъка.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
