От 5 години Гергана и Виктор Александрови живеят в авренското село Бенковски. Купили си място и си построили къща. Съзнателно са напуснили големия град и професиите си на инженери, въпреки че и двамата са в трудоспособна възраст. По време на Ковид пандемията Виктор губи майка си и това обръща му живота му на 180 градуса. Самият той тогава тежи 130 кг, има високо кръвно и предиабет. Започва проучване какво би му помогнало, за да си върне здравето и стига до микрозелените. Започва да се храни с тях и за две години сваля 40 килограма, постепенно изчезват и другите здравословни проблеми.
Първоначално произвеждат микрозелени растения за лична употреба. Впоследствие тази дейност се превръща в бизнес. Капацитетът вече е за 80 тарелки. Те се намират в контейнер, който е подвижен и ще послужи за следващия етап от бизнеса да предлагат франчайз от микрозелени, обяснява Виктор Александров:
"Това е чудесен семеен бизнес за хора на село. Изисква малко време - по 10 часа на седмица. Реколтата идва след 10 дни. В тази фаза на развитие растението е най-богато на хранителни вещества. Режат се, когато достигнат около 5 см."
Използват само органични семена от Италия и Германия с над 90% кълняемост. Отглеждат растенията върху кокосов или конопен субстрат и ги поливат с чиста вода. Производството се извършва в изцяло контролирана среда, в която се следи влажност, температура. Осигурява се 18-часова дневна светлина, за да се стимулира фотосинтезата.
Най-продавани са броколите, червено зеле, репичка, слънчоглед, грах и кейл.
Микрозелените съдържат висока концентрация на хранителни вещества, в сравнение с традиционните растения. До 40 пъти по-висока е концентрацията на витамини, минерали и микроелементи.
Вкусът е същият като другите зеленчуци, но с тях не може да се преяде.
Други двама ентусиасти, също семейство, напуснало морската столица, за да заживее на село и да отглежда чиста продукция, откриваме в съседното село Здравец в община Аврен.
Тяхната мисия е да съхраняват българските сортове растения.
Те са Снежана и Михаил Караянчеви. Издирват и предлагат българските зеленчуци, които предците ни са имали на своята трапеза.
Тя е учител по математика и физика, а той е завършил медицина. Загърбват професиите си и вече 14 години са в Здравец. Имат оранжерии от 10 години.
Те са първите, които започват да използват поликарбонови оранжерии. През тях не проникват вредните слънчеви лъчи.
Отглеждат растенията си върху почва. Не използват найлони и други приспособления. Всичко в работата им е ръчно.
Ползват комбинация от различни растения, за да могат да усилят добрите влияния, така че крайният продукт да е много добър за самия човек.
Отглеждат супер храни, богати на витамин К.
Сега е време за разсада за семената, които ще произвеждат догодина. Оплакват се, че са търсили дълго нехибридни чорбаджийски чушки.
На пазара трудно се откриват български домати, защото производителите залагат на количеството, а не на качеството, обяснява Снежана.
Семейството отглежда домати само за семена, а целогодишно - зеленолистни зеленчуци.
От старите сортове домати най-търсени са биволско сърце, разказва Снежана:
"Хората се завръщат към старите сортове. От семейството започва всичко - ако се съхраняват в семейството, ще имаме стари сортове."
В момента разполагат със 160 вида семена, но някои вече са изчерпани, като пуклива жълта царевица.
Не използват кладенеца, понеже дебитът е намалял. Поливат с чешмяна вода, която се затопля в цистерните и после по капковата система се разпределя.
Водата трябва да е затоплена, обяснява Снежана, защото растенията "са като бебета".
"Съвестта ми е биосертификат", казва Караянчева.
Чуйте повече в прикачените звукови файлове.
Снимки: Румен Сарандев
