Днес отбелязваме Световния ден на бъбречното здраве, под надслов "Здрави ли са бъбреците ти?“
Световният бъбречен ден се отбелязва ежегодно през втория четвъртък на месец март, затова датата тази година е 13 март.
Един от десет възрастни в Европа страда от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а прогнозата е, че броят на пациентите ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като захарен диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
Въпреки широкото разпространение на заболяването, едва 1 от 10 души с хронично бъбречно заболяване има поставена диагноза.
Сред основните причини за късното откриване са ниската информираност и липса на обучение за ХБЗ в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи.
Здрави ли са бъбреците ни и какви грижи да полагаме, за да останат здрави по-дълго време? Кои са най-новите промени в Нормативната уредба у нас, които дават възможност на българските пациенти за нови изследвания, важни за бъбречното здраве?
В предаването “Ритъмът на столицата“ разговаряме с доц. д-р Любомир Киров - главен координатор на Националния експертен съвет по Обща медицина и председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
"От 2011 година насам, в световен мащаб се говори за хронично бъбречно заболяване – обобщаващо понятие, което може да включва най-различни бъбречни заболявания, които обаче водят до един и същ резултат – увреждане на функцията на бъбрека, което ние наричаме хронична бъбречна недостатъчност и има начини то да бъде установено още в най-ранен стадий“, посочи той.
По думите му, проблемът с ХБН и останалите бъбречни заболявания, които се включват към него е, че за тях най-често няма оплаквания и може да се случи така, че когато се установи съществуващия отдавна проблем, той да е доста напреднал и възможностите за повлияване върху него да не бъдат толкова добри, което допринася да се стигне по-бързо до крайните стадии и ползването на диализно лечение и последваща трансплантация.
Да се правят редовно профилактични прегледи с цел превенция.
"Когато нямаме оплаквания, полезно е да се посети общопрактикуващия лекар веднъж в годината. Изследването на креатинина е част от изследванията, които се правят и то разписано като алгоритъм веднъж годишно, за да се провери каква е функцията на бъбрека. Друго важно изследване е съотношението албумин-креатинин в урината – изследване въведено след промяна в Нормативната уредба, по предложение на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и здравни експерти. Това изследване засега е насочено само към хората с диабет“, подчерта д-р Любомир Киров.
Той уточни, че поради неволна грешка или недоглеждане, изследването не е записано за всички пациенти с диабет тип 2, които се наблюдават диспансерно и са над 400 хиляди души.
"Вече е сезирано Министерство на здравеопазването и се надяваме текстът да бъде коригиран в правилната посока“, съобщи медикът.
Той обясни защо към хората с диабет се насочват тези превантивни мерки – поради това, че те са в повишен риск от увреждане на бъбреците и бъбречната функция.
Той изтъкна, че ХБН протича тихо, както и много други състояния в човешкото тяло.
"Има неща, които виждаме, има неща, които само ние лекарите можем да видим, има неща, които са невидими, не дават оплаквания – именно заради тях е нужно да правим различни тестове и изследвания. Когато едно изследване го има осигурено, то е добре да се направи“, категоричен е специалистът.
Още важни аспекти по темата чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.
