Аз съм в църквата вече 30 години. Спомням си как всяка нова, поредна власт и първата работа на всяко правителство беше темата за вероучение или религиозно образование. И никога този въпрос не получи смислен отговор, каза Пламен Сивов от фондация "Покров Богородичен" в интервю пред БНР.
В предаването "Хоризонт за вас" той коментира разразилата се дискусия дали този предмет да влезе в училище.
"Сегашното правителство не прави изключение, винаги следва среща в Светия синод с едни хубави, напоителни разговори и накрая се излиза с политическо изявление. И в крайна сметка не се получава нищо. Сега по никакъв начин не се различава отпреди 20 години", каза Сивов.
Според него нуждата от вяра винаги е била константна. Тези, които атакуват предмета смятат, че на децата ще им промият мозъците и ще ги направят фанатизирани православни. И обясни, че става въпрос за предмет, не строго православен, а разделен на 3 опции – всеки родител може да избере дали детето му да изучава строго православно въведение в истините и посланията на вярата, може да избере друга религия, представена в България – ислям, юдаизъм или един друг предмет, свързан с общообразователна етика – етика на отношенията, философски теми, свързани с нравственото.
"Никой не задължава никого да изучава вероучение. Никой никого не може да принуди да учи нещо, с което не е съгласен", убеден е представителят на фондация "Покров Богородичен".
Но за него е важно и кой ще преподава, защото:
"Талантливите педагози не се раждат под път и над път. Хора с излъчване на вътрешен интегритет, задълбоченост и чувствителност към децата трябва да преподават, учител и педагог в най-дълбокия възрожденски смисъл. Дали имаме такива хора? Не знам дали вузовете произвеждат такъв тип преподаватели. А такива учители трябва да бъдат откривани и да се развиват, за да предават това, което са натрупали, на децата".
За решението на Конституционния съд и влизането на депутати от "Величие" в НС той каза:
"Имаме леко променен в детайли, но не в същността си парламент. Като стар виц оставя неприятно чувство, че се потопихме в кухнята на изборите и видяхме колко глупост човешка има там. Това не може да продължава, защото стопява крехкото доверие в идеята за обществен договор, че една група хора с определена идентичност са решили да правят държава. Намалената избирателна активност говори не просто за недоверие, а за по-сериозни процеси и ако продължат във времето така, общественият договор ще бъде поставен под въпрос. Не очаквам драматични граждански сблъсъци, защото и затова нямаме енергия, но си представям отслабване на държавността".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
