16
Книгата "Икони от Националния църковен историко-археологически музей" – огромен труд от над 500 страници, с повече от 700 публикувани фотографии и придружаващи ги научни статии, беше официално представена преди дни, в присъствието на председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, Великотърновският митрополит Григорий, Неврокопският митрополит Серафим и Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Светия Синод, доц. Пламен Славов – съветник по култура на президента на Република България, представители на академичните среди, творци и интелектуалци.
В уникалното издание за първи път е представена най-голямата колекция от иконописни произведения в България. Благопожелания към екипа учени от името на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил отправи Неврокопският митрополит Серафим, който отбеляза огромната полза на изданието. То е резултат от научноизследователската работа на голям екип специалисти: Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.
Книгата е посветена на 100-годишнината на Националния църковен историко-археологически музей при Светия Синод и на дейността на неговия основател и дългогодишен директор протойерей Иван Гошев. В негова памет Институтът на БАН дарява значителна част от тиража на музея – с надеждата, че това ще допринесе за развитието и по-доброто бъдеще на тази забележителна културна и духовна институция.
"Книгата е издадена по проект на Института за изследване на изкуствата, който е финансиран по програмата за фундаментални научни изследвания на Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката – пояснява пред Радио България един от авторите – доц. Иван Ванев. – Тя е резултат от съвместното сътрудничество между учените и екипа на Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод. Музеят е основан през 1923 г., всъщност тогава официално се води рождената му дата – на 17 януари. Тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски утвърждава правилника на музея, който притежава най-голямата сбирка от паметници на християнското изкуство в България.
В Иконографския отдел на музея се съхранява огромна сбирка – близо 850 икони са вписани в инвентарната им книга. Хронологичните граници,които обхващат иконите са от края на XIII до края на XX век и затова беше необходим доста голям екип от изследователи – утвърдени учени, по-голямата част от тях от Института за изследване на изкуствата. Административно проектът трябваше да бъде тригодишен, но понеже се случиха много събития, включително и пандемията, а по това време започна и ремонтът на сградата на Богословския факултет, където се помещава църковният музей и се наложи той да бъде затворен, и проектът продължи пет години."
Книгата е научен труд, но доц. Ванев признава, че хората я възприемат по различен начин – просто защото е…. много красива! Заради великолепните илюстрации – цветни и черно-бели, някои я наричат албум, за други е каталог, а томът всъщност е много сериозно научно изследване. Зад текстовете стоят задълбочени проучвания и години работа в архиви и библиотеки.
По време на проекта са направени над 10000 фотографии. Тъй като голяма част от фонда на музея съдържа произведения, които не са известни на изследователите, наложило се е те да бъдат документирани и след това да бъде направен подбор. Иван Ванев обяснява, че всеки научен проект има някаква финансова рамка и за съжаление не е било възможно да публикуват абсолютно всички икони от фонда на музея. Но със сигурност в книгата са представени икони, които все още никой не е виждал – те за първи път влизат както в научно, така и в обществено обращение:
"Политиката на Института за изследване на изкуствата е да направи всичко възможно изданията му да се разпространяват в библиотеки, научни институти и музеи – у нас и в чужбина. Книгата със сигурност вече е в регионалните библиотеки, както и в голяма част от музеите и галериите в страната. В Църковния музей също е предоставена част от тиража, тъй че който има интерес към нея, може да я намери там."
Изданието е изпратено и на различни научни институти в чужбина. То вече присъства в архивите на всички държави, с които България граничи, както и в Албания.
Институтът за изследване на изкуствата към БАН има доста издания, посветени на християнското изкуство. Известна е поредицата "Корпуси на стенописите в България". Голямото двуезично издание "Пътища на балканските зографи" също е реализирано по проект на Фонда "Научни изследвания", а през 2008 г. излиза книгата "Гръцки зографи в България". Това е основната продукция на изследователската група "Средновековно и възрожденско изкуство". А научната им дейност със сигурност допринася и за популяризиране на културно-историческото наследство на българските градове, насочвайки туристическия интерес към тях:
"Нашите изследвания и издания се използват навсякъде. Вероятно много малка част от вашите слушатели знаят къде се намира Църковният музей. Той със сигурност не е много популярна туристическа дестинация, въпреки че е точно в центъра на София – на площад "Света Неделя", и сега с това издание сме сигурни, че това ще се промени – посочва доц. Иван Ванев. – Музеят също ще се превърне в място, на което хората могат да видят на практика тези икони.
Убеден съм в това, но покрай ремонта в момента експозицията не е отворена за посещение. Надявам се, че това ще стане съвсем скоро. Първоначално сбирката от паметници на християнското изкуство се е съхранявала в сградата на Светия синод и едва през 1922 г. тя се премества на последния етаж на сградата на Богословския факултет. Там мястото е било недостатъчно и през 1937-а протойерей Иван Гошев прави постъпки пред Светия синод да получат по-големи, по-удобни помещения на първия етаж на сградата. Светият синод приема тази идея и към края на годината започва подреждането на новата експозиция, която е открита официално през 1938 година.
За съжаление тази радост е краткотрайна, тъй като започва Втората световна война и постепенната евакуация на фонда на музея, която продължава до 1944 г. Има едно запазено писмо от директора на музея до тогавашния реставратор Димитър Ризов, в което той му дава указания как трябва да използва килимите от музея, в които да опакова иконите, да ги натоварят на камиони и да ги закарат в Рилския манастир на съхранение. Реставраторът прави това и така са спасени много ценни паметници, тъй като пада бомба над сградата. За съжаление след това възстановяването на експозицията става много трудно и бавно. Отнема около 15 години и новата експозиция е подредена едва през 1960-а, когато протойерей Иван Гошев вече не е директор на музея. Тя е направена от новия директор – проф. Пандурски. В книгата има една фотография на сградата отпреди Втората световна война. След бомбардировките куполът е разрушен, доразрушен може би по време на ремонта и все още не е възстановен. Вероятно изисква много средства, за да се възвърне първоначалният облик на сградата, която е била много красива."
В момента научните сътрудници от Института за изследване на изкуствата на БАН продължават работа и върху други паметници на християнското изкуство от огромния фонд на Църковния музей, като за финансирането на тази дейност Институтът разчита най-вече на Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката.
Снимки: Снимки: НЦИАМ, Елена Каркаланова, visitsofia.bg, stolica.bg
