С Ели Юрукова, кореспондентка на БГНЕС в Сърбия, разговаряме в "Мрежата" за това, което се случва в Белград. За смелите млади хора, които искат да живеят в страна без корупция и в която да се спазват демократичните закони. Те са подкрепени от своите преподаватели и от обществото. Накъде ще тръгне този спонтанен и искрен протест без водачи и без политика? Възможно ли е да победи младостта?
Времето на "Свободна Европа"
"Аз винаги съм си поставяла въпроса за това какво значи журналистически късмет и отговорът за мен е винаги бил един – да работя в медия като "Свободна Европа" почти 15 години.
И както са изчислили колегите в редакцията, имала съм 19 хиляди предавания през това време. И най-важното е, което беше през цялото време, аз никога не съм била цензурирана, не е изхвърлена нито някоя неудобна част от записа, не ми е поръчван материал по някаква тема, никой от редакторите не ми е казвал, че това не е в синхрон с политиката на радиото, не ми е намеквал, че по-добре е да напиша нещо друго отколкото това, което съм написала. Спомням си един случай, когато влязох в кабинета на един от заместник-директорите в радиото и видях един надпис "Клинтън не е най-добрият президент на Америка, Америка заслужаваше по-добро".
Аз бях вцепенена и казах: "Възможно ли е това?"
Той казва: "Да, аз мисля така и никой не може да ми забрани". Тази невероятна свобода и желанието – моето и на радиото – да търсим истинските източници и то не един, два... три източника би трябвало да имам, за да мога наистина да спя спокойно след предаването, защото наистина политиката на "Свободна Европа" не беше една точна и вярна информация, и ако имаш няколко източника, ако потвърждават информацията – няма друга истина.
И ще мога много да ви говоря за това, мога да ви разкажа как съм цитирала и Милошевич, и Шешел, и Младич, правила съм интервюта с тях, но със звук, Драшкович, Зоран Джинджич... Защото винаги е било за мене, но и за радиото, желанието да се чуят гласовете от двете страни на барикадата. И спомням си, че направих интервю с един генерал от югоармията, който говореше много възторжено за успехите на армията, за това колко територия се завзели и ми каза – "Но аз си губя времето с вас, защото вие никога това няма да го кажете по радиото".
Аз му обещах, а той, от друга страна, ми обеща, че когато армията завземе Вуковар, той ще ме покани да погледна успехите. Спомням си, че наистина с негова помощ аз влязох във Вуковар, в разрушения град, разговарях с хората, с войниците, с генералите и си спомням, че в тази наистина драматична обстановка аз видях разрушени къщи, а в един двор едно въже, на което бяха прострени детски пелени, простреляни с куршуми... тогава може би написах най-хубавия репортаж през живота си."
Началото на края, но краят още не се вижда
"Сръбското правителство е в оставка и днес (21 март) се появи, представете си, най-сензационната новина, според мен, един от министрите в оставка, който е, представете си, от българска националност – Новица Тончев, предложи Вучич, освен като президент, да оглави и новото сръбско правителство и да го състави всъщност. Това означава, че Вучич ще бъде и премиерът, и президентът на Сърбия, той ще бъде човекът, който командва, който изгражда животите на хората тук, които са и днес на улиците. Това е невероятно и това е невероятно, че идва от един човек, който е от българска националност."
Силният протест на студентите
"Този протест е силен, защото, първо, дойде много спонтанно, много искрено, много чисто. Аз наистина бих искала по някакъв начин да си представите тези демонстрации и протести на млади хора, които искат само една свобода, искат една битка против корупцията, имат желание да учат и да живеят в една Сърбия, която е демократична и нова, за да не отиват по чужбина, да не отиват в Германия, както те казват, или някъде на Запада и да мият съдовете в кухните.
Тези студенти са много добре организирани, имам чувството, че те невероятно вярват в това, което говорят, това, което искат. Организирани са по факултети, нямат лидери – и в това е тяхната сила. В Сърбия лидерът, господарят на живота и смъртта, е Александър Вучич.
При студентите всички са лидери и се изпълнява това, което реши мнозинството. Техните професори, най-интересното е, че ги подкрепят и са готови да дадат всичко за тях. Вчера Вучич каза, че няма заплати за професорите, които протестират.
И както той се изрази по особен начин, казвайки, "Професорите ще получат един картоф, една нула". И наистина на тях не са им изплатени заплатите, но това не им пречи те да подкрепят студентите. Същевременно към тази студентска вълна се присъединяват хиляди граждани, които са съгласни с главния лозунг на протестите за борба срещу корупцията.
Спомням си един друг лозунг на студентите. Те казват: "Докато ние броим жертвите, вие броите парите си". И още един друг лозунг си спомням: "Свободата мирише на пролет". Един особен ентусиазъм, една особена логика, една особена чистота във всичко, което правят студентите. Демонстрациите са мирни, те продължават и днес, макар че бяха прекъснати на 15 март."
Какво е било това звуково оръжие, използвано тогава?
"Аз мисля, с риск да почукат днеска на вратата ми, защото дезинформирам или говоря неистини, аз мисля, че звуковото оръжие беше използвано. Има премного телевизионни кадри, по начина, по който хората изведнъж, по време на 15-минутното мълчание, се отделиха и се уплашиха. И някои от тях бяха в хаос, усещаха някакъв страх, някакви психически проблеми, повръщане, много особено състояние, психологическо състояние, което не е случайно. Това не са 10 души, това са хиляди души, които видяха и усетиха действията на така нареченото "звуково оръжие", което Сърбия твърди, че не притежава.
Всъщност в началото министърът на полицията Ивица Дачич каза, че не знае за такова оръжие, Сърбия няма, политическият всезнайко Вучич каза, че "Ние не сме чували за такова оръжие", армията и полицията – също отрекоха. На следващия ден министърът на полицията призна, че такова оръжие е купено, но това са някакви специални мегафони и така го обясни много нелогично, които били призовавали протестиращите в случай на проблеми, но тези мегафони не са използвани и стояли в склада, и още не са разопаковани."
Възможни са война и мир
"Те не злоупотребиха, наистина, с европейския път на Сърбия, с разните обещания, които идват от страна на правителството. Това е студентски протест, а всичко друго, което следва, те не могат да изнесат това само на своите плещи. След това процесът трябва да влезе в политическата система, в системата на парламента. Но опозицията, която е слаба, неорганизирана, няма свои цели и идеи, едните говорят за познатия сръбски фатален патриотизъм, другите – за Европа.
Тази опозиция предложи на Вучич едно преходно правителство, което би трябвало да подготви след това честни избори, на които ще се чуе гласът на сърбите. Вучич отхвърли това и започва една невероятна радикализация на протестите на цялото общество около него. Той нарича студентите "терористи", преди това ги нарече "имбецили", отхвърля предложенията на опозицията, ще прави контрамитинги... Никой не знае каква е неговата идея, но във всеки случай не може да се очаква мир, някакво успокоение.
Аз искрено съм загрижена, че предстои една огромна радикализация на протестите и в цялото сръбско общество, и така е на Балканите, както обичам да казвам, възможни са и война, и мир."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
