По-малко от два месеца издържа примирието в Газа. Във вторник, след предварителна консултация с Вашингтон, израелското правителство издаде съответните разпоредби и авиацията му нанесе унищожителни удари из целия анклав. Жертвите - по данни на местните власти - бяха стотици. Бомбардировките продължиха през следващите дни с нови десетки жертви, повечето от тях - жени и деца. Сред жертвите се оказа и български гражданин, служител на ООН.
Под въпрос остава животът на 24-ма израелски заложници, които остават в ръцете на "Хамас", както и на над 2 милиона палестинци, заложници на свои и чужди политици.
В сряда бяха възобновени и сухопътните операции - израелската армия завзе коридора Нецарим и така отново разсече ивицата палестинска земя на две. Неслучайно, в същия ден в правителството на Бенямин Нетаняху, като министър на националната сигурност, след двумесечно прекъсване се завърна ултранационалистът Итамар Бен-Гвир.
Неслучайно, според Хю Ловат, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика, възобновяването на кървавия конфликт се корени в две конкурентни визии за бъдещето на Газа. Първата, изложена миналия месец от верния израелски съюзник Доналд Тръмп, предвижда пълно етническо прочистване на територията чрез изселване на оцелялото й население в Египет. Втората визия, на която настояват египтяните заедно с останалите арабски сили, е за връщане на Газа под палестинско управление, изолиране на "Хамас" и прекратяване на израелската окупация.
- Кои, според Вас, са основните причини за провала на примирието в Газа?
- Става дума преди всичко за собствените политически сметки на Бенямин Нетаняху. Става дума за политическото оцеляване на Нетаняху, което зависи от оцеляването на неговата управляваща коалиция и от продължаването на подкрепата от крайнодесните членове на тази коалиция. Тези политици от крайната десница продължават да са против прекратяването на огъня и настояват за подновяване на войната. Трябва да сме наясно - няма друго оправдание за тази война, освен собствените сметки на израелския премиер.
- Мислите ли, че в близко бъдеще могат да настъпят някакви промени в стратегията на Израел да заличи "Хамас"? Шестнадесет месеца война до примирието не бяха достатъчни това да се случи, въпреки всичката смърт и разруха.
- Струва ми се, че това, което ни предстои да видим, е още по-яростна израелска кампания в Газа, защото сега Израел вече разполага с пълната подкрепа на американската администрация. Администрацията на Тръмп излезе със собствен план за насилствено прокуждане на два милиона палестинци и сама обяви, че Израел трябва да разтвори геената над Газа. При това положение задръжките за Израел са твърде малко.
Това обаче не означава, че резултатът от израелските усилия ще е по-различен от досегашния. Ще видим още стотици, ако не и хиляди, убити палестинци, вероятно още загинали израелски заложници. Но "Хамас" по всяка вероятност ще остане в Газа и, колкото и дълго да продължи това, ще трябва да се върнем към политическия път за решаване на конфликта.
- Споменахте за подкрепата на Тръмп за Израел - тя изглежда безусловна, поне за момента. Има ли някакъв фактор, който може да промени това?
- Честно казано, нямам никаква представа. В края на краищата, зависи от това кой говори на Тръмп. Засега очевидно в най-близкото му обкръжение стоят хора, които са близки до позицията на Израел и, по-точно, до крайнодесния сегмент на израелското правителство. Хора, които лелеят за повторно еврейско заселване в Газа и за създаване на Велик Израел.
Все пак винаги има надежда по-умерени гласове да надделеят и да убедят Тръмп да промени политиката си. Особено арабските лидери от Персийския залив, като принц Мохамед бин Салман, престолонаследникът в Саудитска Арабия.
- Европейският съюз и отделно някои от водещите му членове, като Германия и Франция, заклеймиха подновяването на войната. Какво могат да направят европейците, за да възпрепятстват сценария, който се разгръща сега в Газа?
- Европейският съюз не е съвсем без влияние и лостове, дори и при тази мощна подкрепа на Съединените щати за израелското правителство. На първо място, Евросъюзът и отделните европейски страни могат да си сътрудничат с арабските страни в убеждаването на Тръмп да се върне към януарското примирие и да възприеме египетския план, който ще осигури възстановяване на Газа от разрушенията и сигурен път към отстраняване на Хамас от управлението и от контрола върху силите за сигурност в анклава.
Но и разговорът за налагане на санкции на Израел става неизбежен. За много страни-членки наистина е трудно да си представят такъв разговор, но залогът в момента - не само за бъдещето на Газа, но и за стабилността на региона - е толкова голям, че Евросъюзът трябва да направи всичко по силите си, за да покаже на правителството на Нетаняху, че да обърне гръб на дипломацията без валидна причина си има цена.
