Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Националната галерия посреща 10 години от две почти едновременно настъпили събития - обединяването на Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство в една институция и построяването на „Квадрат 500“.“Преди да се построи тази сграда, с всички проблеми, които са съпровождали този проект, произведенията от колекцията на Националната галерия са се съхранявали в случайни помещения.
Те са съхранявани в помещенията на бившия Княжески дворец, които не са предвидени да опазват картини, скулптури и графики, а в момента, когато колекцията надрасна възможностите на двореца, и неговото никак не добро състояние на сградния фонд, те са били разпращани в множество случайни адреси - от бившия Партиен дом, до подземията на НДК, техникум в Зона Б-5 и т.н.
Разбира се, опазването не е можело да се извършва на нивото, на което в момента можем да си го позволим”, разказва Ярослава Бубнова - директор на Националната галерия.
Сградата, замислена като национален музеен комплекс, е първата в страната, в която условията за съхраняване, консервация и реставрация на произведенията на изкуството отговарят на съвременните музейни изисквания. Фондохранилищата заемат почти 6000 кв.м от над 24 000 кв.м обща площ, а над 150 кв.м са предоставени за дейностите на Лабораторията по консервация и реставрация.
В момента двете колекции (на Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство) са събрани заедно. Съответно и специалистите, които работят с тези две колекции, са заедно. Това дава нова перспектива за изследванията на произведенията - например българското изкуство в контекста на европейското или с влиянията от Япония и други култури върху нашето изкуство.
Фондът на националната галерия продължава да бъде обогатяван, като едно от най-големите постижения в последно време е придобиването на една от творбите на Кристо Явашев и Жан Клод. Става дума за скица на “Опакования Райхстаг” от 1986 г.
“Това е някакво изпълняване на дълг и в известен смисъл някаква форма на извинение пред един от най-известните художници на своето време - Кристо, работещ по огромните проекти, заедно със съпругата си Жан Клод, за това, че България постепенно се научи да цени и неговото творчество и спецификата на него като художествен персонаж, но не притежава в обществените си колекции негова сериозна работа, подписана от него и направена от него самия.
Разбира се, Кристо е правил няколко жеста и още през 90-те години, е изпращал своите подписани постери, които са се продавали по търгове и са подпомогнали доста художествени организации и самите художници, но в публичния музей, в който всеки може да дойде и да види, ние имаме такава негова работа за първи път", допълва Бубнова.
В Националната галерия се провеждат и различни образователни програми. “На всички е известно, че да правиш само образователни програми за малки деца не е достатъчно, защото те са зависими от решенията на родителите си. Ако те не привиждат интерес в посещенията на музеите, естествено и децата няма да бъдат включени в образователните възможности. Затова ние развихме много сериозно и екскурзоводските беседи и популяризиращите програми”.
В тях разказват за историята на изкуството, авторите, защо някои са по-известни или по-малко известни. Цялото течение на българското изобразително изкуство, но и на чуждестранното изкуство.
“Хубаво би било от най-ранната възраст да знаем, че изкуство се създава и в Африка, и в Южна Америка и Азия и по този начин да се научим да разбираме и уважаваме, и други култури. Направихме една програма, която се ползва с голям интерес, нарича се “Магията на реставрацията”, защото в нея показваме какво стои зад експозициите и колко огромен е трудът на реставраторите".
Още за новите придобивки на Националната галерия чйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
