Финландия беше обявена за страната с най-щастливо население в света за осма поредна година, според публикувания Доклад за световното щастие. Авторите на доклада, изготвен в партньорство със социологическата агенция "Галъп", Оксфордския център за изследване на благосъстоянието и Мрежата на ООН, са анализирали периода между 2022 г. и 2024 г. България заема 85-то място в тази класация, с четири пункта по-надолу от предишния път. Този тип изследвания вероятно разказват нещо за нас, за начина, по който мислим и възприемаме себе си и средата, която ни заобикаля. В студиото на "Какво се случва" темата дискутират доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи и Слави Стоев, социален психолог и създател на подкаста "Естествен интелект".
"Начинът, по който аз чета подобни изследвания е, че те са със сигурност са добра основа за мислене. Те засичат не само народопсихологията, но и социалната и медийна реалност, в които живеем. Щастието е сложен конструкт, който не е самообяснителен." – казва Слави Стоев
"Очевидно има надеждност и валидност в това изследване, поради факта, че България от много време се представя зле – коментира доц. Михаил Околийски. Това очевидно е находката – българите се самоопределят като нещастни. Тази самооценка е в противовес на растежа на брутния вътрешен продукт, който е факт. Ние ставаме по-богати, но не и по-щастливи. Страните, които излизат на челни места са много добре развити като човешки отношения, осъзнати са като свобода на словото, ранно детско развитие. Но имаме и Индия, която е много високо в това изследване, където всички са много бедни. Там явно има друга компонентна, която ги изстрелва напред. Смисълът на живота, субективното преживяване на благосъстоянието"
"Индексът за корупция всъщност ни закопава най-много – казва Слави Стоев – другите ни фактори са неочаквано добри."
Обективното усещане за корупция и невъзможност да защитиш себе си и интересите си е водещ фактор за недостатъчното удовлетворение на българите и според доц. Околийски." Липса на лидерство и перспектива, няма цел, няма надежда, нямаме общи идеали и цели"
Чуйте още от анализа на доц. Михаил Околийски и Слави Стоев в "Какво се случва":
