5
Темата в този епизод отподкаста на БНР „В центъра на системата“ е за опасните вещества и отпадъци, които гражданите съхраняват в мазета, килери, тераси, в домовете си, но не знаят, че те крият рискове за тяхното здраве.
В сезона на ремонтите и пролетното почистване информираме кои отпадъци са опасни, къде трябва да сигнализират хората или кого да повикат, за да се освободят от ненужни или токсични материали, без да замърсяват околната среда.
Това може да са: оловни бои от миналото, разтворители, пестициди, стари часовници с циферблати или светещи предмети, които са боядисани с радиоактивни субстанции, ненужни туристически газови бутилки, забравени туби с бензин или нафта, живачни предмети и други.
Ще чуете как властите управляват процесите по безопасно съхранение и отвеждане на пестициди от миналото, как се борят с растящия брой нерегламентирани сметища и нарушенията на болниците, които изхвърлят биологични отпадъци на сметищата.
Защо боклукът е "апетитна хапка" и "мръсна бомба" за околната среда и хората?
Слушайте епизода тук:
📞 София Атанасова - Главен експерт Дирекция "Управление на отпадъците и защита на почвите" Министерство на околната среда и водите
📞 Главен инспектор Иван Иванов - Началник сектор Превантивен контрол и превантивна дейност в Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението
📞 Емил Георгиев - директор на Дирекция "Управление на отпадъците" в Столичната община
От разговора ще научим:
📞 Има ли Програми, които да запознават хората какви са възможните опасни материали, които могат да се намират в техните мазета, килери, домове
📞 Има ли протокол как да се действа при сигнали за опасни вещества, съхранявани в домовете
📞 Запознати ли са гражданите към кого да се обърнат, когато имат подозрения за опасни отпадъци
📞 По какви Програми Столичната община активно работи по разделно събиране на различните токсични и други отпадъци
📞 Какви са по-интересните случаи, с които контролните органи са се сблъсквали по темата
📞 Приключиха ли дейностите по изземване на пестициди от историческото наследство в промишлените или селско стопански обекти
📞 Каква е новата Програма, по която МОСВ тепърва започва да работи за отвеждане на пестициди
📞 Колко са нерегламентираните сметища на територията на Столичната община и как се контролират те
📞 Как може да се предотврати изхвърлянето на опасни, токсични или радиоактивни вещества на сметищата
📞 Продължават нарушенията с изхвърлянето на биологични отпадъци от болниците на сметищата, без да се горят в инсинератора
📞 Имат ли задължение частни фирми за извозване на боклуци и почистване на мазета да уведомяват, ако открият токсични отпадъци
"Ние сме длъжници на обществото по отношение на информиране за начините, по които те могат устойчиво да управляват своите отпадъци, какво могат да направят с тях, по какъв ред да ги изхвърлят, но и преди всичко каква е ползата от това те да се събират разделно, заяви за подкаста на БНР "В центъра на системата" Емил Георгиев, директор на Дирекция "Управление на отпадъците" в Столичната община.
"Използваме всички комуникационни канали, за да наваксаме това изоставане, на сайта на Столичната община, на Столичния инспекторат имаме специализиран сайт, в които информираме хората за предстоящите кампании и какво могат да направят със своите отпадъци, включително и токсичните или опасни от техните домакинства.
Тепърва обаче престои много сериозна работа по отношение и на информираността, и на местата за събиране. Защото различните потоци отпадъци се управляват по различен ред и това, което е важно да се знае, е че те задължително трябва да се събират разделно. Смесването на отпадъци е забранено от Закона за управление на отпадъците, от общинските наредби и има наказания за това. Все още разделното събиране в цветните контейнери далеч не е толкова добро като качество и като количество, в което искаме да бъде.
За 2024 година събрахме 19 хиляди тона опасни отпадъци, което е два пъти повече от предишната година и средно повече от предишните 5 години. Ние сме ги изгорили в инсинератор - имаме договор с компания, която притежава такъв инсинератор на територията на България. Това е скъпа услуга, като за нея миналата година похарчихме 150 000 лв, а за 2026 г. сме заложили сериозно увеличение, защото заради удвоените ни усилия за по-чиста околна среда се наблюдава и по-голямо желание от хората да изхвърлят разделно, да търсят фирмата, която от дома им да извежда опасни отпадъци, допълни Георгиев.
"По отношение на опасните отпадъци всяка година Столичната община обявява обществена поръчка за фирма-партньор, която е специализирана, която има необходимите лицензии и може да транспортира подобен тип отпадъци и на сайта на тази фирма всеки гражданин може да открие актуална информация.
С тази фирма по веднъж годишно за всеки столичен район организираме мобилни събирателни пунктове, наясно сме, че това е твърде недостатъчно. Проблемът е, че тези отпадъци, за разлика от останалите масово разпространени, изискват много сериозен контрол върху предаването им, поясни още Емил Георгиев от Столичната община.
"Тази компания по договор има задължение да събира опасни отпадъци от домакинствата и по заявка и това е безплатно за хората. Но трябва да има събрани поне един килограм отпадъци, което не е сложно, защото може да се обедини боклука и с друго домакинство.
Сега направихме и първият МаГаТа Фест фест, на който на една временна площадка хората могат да донесат опасни отпадъци, едро габаритни, без строителните отпадъци, електроника, така на едно място гражданите можеха да донесат всичко, интересът беше огромен.
През пролетта планираме още пет такива феста. За нас е много важно да се събират тези опасни отпадъци, защото иначе те попадат на там, където не им е мястото, посочи Георгиев.
И поясни:
"Нерегламентираното депониране е огромен проблем на нашия град. С встъпването в длъжност на екипът на Васил Терзиев беше направена инвентаризация и бяха установени над 240 незаконни сметища на територията на СО. Инвестират се сериозни ресурси в тяхното почистване и контрол, но те пак се появяват, не срещаме съдействие от всички институции, а проблемите са толкова големи, че...
Престъпленията с отпадъци са друг огромен бич за всички, те са екологична катастрофа на първо място, това са отрови, които заразяват почва, вода и въздух, те са социална катастрофа незаконните сметища - никой не знае какво може да се завъди там и като зараза, и като болест, а се подпалят, трудно се гаси...
За нас е много важно те да се третират като престъпление, но са нужни законодателни промени, необходими са специализирани органи, които с това да се занимават, координацията трябва да се подобри между институциите.
Те нанасят и много сериозни финансови щети и на икономиката на национално и общинско ниво, защото това са пропуснати ползи, които биха влезли като такси и данъци, ако третирането на отпадъците беше легално. А огромните средства, които отиват за чистенето на тези сметища, биха отишли за социални или други дейности. Нарушителите са освен недобросъвестните хора, но и абсолютно безогледно алчни компании, включително свързаните с управление на отпадъци, които вместо да депонират и да платят съответната такса, след като са взели пари от своите клиенти, предпочитат да си спестят таксата и да изхвърлят където им дойде. Много често тези компании са и част от по-големи престъпни мрежи и синдикати, често пъти трансгранични, тук може да бъде открита и институционална корупция. Нещо по-което ние тепърва много усилия ще хвърляме, съобщи още Георгиев.
По думите му остава и проблемът с изхвърлянето на биологични отпадъци от болнични заведения в столичното предприятие за третиране на отпадъци, без те да преминават през автоклави и след това да се горят в инсинератора. РИОСВ е направило 10 проверки за миналата година, Столичният инспекторат е направил над 30 проверки на болници, на пет от тях са наложени глоби, като има такива по 50 000 лв., които те изплащат поетапно. Но проблемът продължава и СО сама няма как да се справи и се надявам в скоро време да обединим усилия, обобщи Георгиев.
"Когато се намерят опасни отпадъци, в зависимост от това къде се намират те, гражданите следва да уведомят РИОСВ или общината, за да се предприемат мерки. Според мен информация вече има доста, по различни канали, включително и ние през социалните мрежи, за да сме актуални и обясняваме какво е редно да се прави и как екологосъобразно да се третира отпадъка, да се грижим за боклука, защото ние го образуваме, те са фактор, който оказва влияние на околната среда, изтъкна за БНР София Атанасова, главен експерт - Дирекция "Управление на отпадъците и защита на почвите" Министерство на околната среда и водите.
"Един друг аспект по темата, също изключително важен, е какво се случва с историческото наследство от пестициди, съхранявани през социализма в бившите вече ТЗС- та, АПК -та или промишлени зони. До 90- те години те са се складирали там.
За съжаление, към момента, това, което установяват нашите контролни структури е, че те са без етикети и съответно с неясно съдържание, което усложнява още повече процесът по тяхното обезвреждане. Пестицидите с изтекъл срок на годност подлежат само на обезвреждане.
Проблемът с тях може да се разреши, ако бъдат окончателно обезвредени, което означава, да бъдат изгорени в инсинератор, което най-екологосъобразно. Това може да става и ние го правим и чрез опаковане в т.нар. Б-Б кубове, бетонни кубчета, в които се съхраняват тези отпадъци и срокът за експлоатация е 300 години. За тяхното съхраняване се грижи общината, която го е възложила на специализирана за целта фирма, като структурите на МОСВ упражняват регулярен контрол.
Засега по отношение на Б-Б кубовете сме установили, че се управляват съобразно изискванията, не са установени някакви сериозни последствия или замърсявания.
Проблемът е в тези пестициди, които все още се намират в бившите селско-стопански обекти, защото те реално също са в изолирано помещение, с ограничен достъп, отново се контролират от органите на местната власт и от РИОСВ та. Но те остават там, защото не можем всички да ги обезвредим в Б-Б кубове, които също не са трайно решение. Те пък са изложени и на метеорологичните условия.
За целта в момента МОСВ се е насочила към Програма, която да спомогне за трайно обезвреждане на тези пестициди. Сключено е Рамково споразумение между Р България и Конфедерация Швейцария, като част от това е българо-швейцарската програма за сътрудничество, чрез която да бъдат изнесени тези пестициди извън страната ни и окончателно обезвредени, съобщи за БНР Атанасова.
Такава програма вече е имало в периода 2019 - 2020 г. и тогава окончателно са или обезвредени близо 4000 тона пестициди.
Към момента имаме 173 склада на територията на 94 общини с още над 2000 тона пестициди. Новата програма все още е в процес на обработка на документацията и се водят преговори между двете държави, финансирането по нея в по-голямата си част от Швейцария, в по-малката от България, а се очаква да започне през 2026 година. Крайният срок за изпълнение все още не е уточнен. Това изгаряне чрез програмата е изключително скъп процес, това са инсинератори, които работят при висока температура и са снабдени с пречиствателни съоръжения, за да не се отделят вредни емисии в атмосферния въздух, поясни още за БНР София Атанасова.
"Тази тема за превенцията е изключително актуална, на първо място няма конкретно изработена Програма, но като експерти, които участват в ликвидирането на инциденти, които не са рядкост, ние постфактум всъщност като институция реагираме, но нямаме контролни или наказателни функции по отношение на опасни отпадъци в домакинствата, в домовете на хората, а когато има постъпили сигнали, най-вече за задушливи миризми, ние се отзоваваме и правим съответните проверки, посочи за БНР Главен инспектор Иван Иванов, Началник сектор Превантивен контрол и превантивна дейност в Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението.
"Нашата основна цел е и да превентираме подобни случаи, затова повишаването на информираността сред обществото, още от най-ранна детска възраст, затова и на официалния сайт на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" са описани правилата при бедствия и аварии, както и има раздел как са действа при наличие на тези опасни вещества. Имаме и установен ред как ние процедираме и уведомяваме съответните институции, като целта първо да локализираме и идентифицираме опасността и след това уведомяваме административните органи като АЯР и СО, тъй като те имат пунктове, имат способите и начините за изземване и съхранение.
Практиката показва, че при всички инциденти, каквито и да са те, гражданите звънят най-вече и най-напред на телефон 112, поясни още гл. инспектор Иван Иванов.
"Ние осъществяваме контрол по списък на производствени и складови бази, които съхраняват и използват опасни вещества. Имаме правомощия да им даваме предписания и да им налагаме наказания, правим и съвместни проверки с РИОСВ, също и с общинските администрации.
Но може би трябва да имаме общи координирани информационни кампании с всички тези институции, защото когато стане инцидент, може да пострадат всички.
По време и след инцидент се натъкваме на много и разнообразни вещества и материали - от стари живачни термометри, часовници, циферблати, дори при пожар на пункт за вторични суровини открихме гранатомети, гранати, взривове, газови бутилки! Никой не е знаел за тях, открихме ги случайно, което крие огромен риск за всички наоколо, и за моите колеги, затова адмирации за вашата кампания! Но хората стават все по-бдителни и активни!, заяви гл. инспектор Иванов от Столичната пожарна.
Експертите се обединиха около главната цел - грижата за хората и за околната среда е въпрос на морал, възпитание, самоконтрол и наказания!
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
