Не бих казала, че имам критики към журналистите, нито към българските, нито към чуждите. По-скоро се фокусирам, че традиционната журналистика – телевизия, радио, вестници отстъпват крачка назад на социалните мрежи. Това е фундаментално нова ситуация, в която вече нямаме "пазачи на истината", а имаме ситуация, в която всеки може да бъде медия. Това сподели гл. асистент Силвия Петрова, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" в интервю пред БНР за новата си книга "Нови медии и постистина".
Тази вечер ще има дискусия за "какво е постистина" в театралната зала на Софийския университет от 18.30 часа, входът е свободен.
За "постистина" авторът на "Нови медии и постистина" коментира, че е модерен и неясен термин, "всички го споменават и има мъгла около него".
"Буквално "пост" е "след", но не става въпрос, че истината е мъртва, а по-скоро, че няма много значение. Като че хората, политиците, гражданите, публиките нехаят за истината", каза Силвия Петрова.
Според нея се полагат огромни усилия да се намери истината – фактчекъри:
"Истината съществува, но характерното за новата ситуация е, че нямаме общоприет консенсус какво е истина. Голяма роля играят социалните медии и благодарение на алгоритмите всеки съществува във филтърни балони, накратко казано, това е нашето пребиваване във виртуалното пространства, в което чуваме само хора, които чуват същото като нас - ехото на собствените си стереотипи. Алгоритмите ни поставят в такива пространства с хора, които мислят като нас. Това ни ограничава, без да си даваме сметка."
Авторът на Нови медии и постистина" съветва да спукате балона и да почнете да четете медии, които са на противоположна позиция на вашата, "за да си отворим очите и ушите за другите позиции".
Тя посочва, че младите хора имат за щастие добра интуиция за медийната ситуация. Но въпросът е какво е истина?
"Истината е в процес на търсене, има гледни точки и проблемът днес е, че не е ясно какво точно е истина, нямаме рационално обяснение", търси и този отговор Силвия Петрова.
И предупреждава:
"Живеем в рисково общество, в което кризите сякаш се редуват, нямаме дори малки паузи, пандемия, война, политическо напрежение. И в тези моменти е важно да си дадем сметка, че дезинформацията ни залива и трябва да се опитаме да оцеляваме в това море – може да става дума за здравето и живота ни. Ако не се ориентираме в океана от информация, може да платим висока цена."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
