Ако нещо е прието за ценност в колектив, в общество, се грижат за него, ако не е прието като ценност, то изпада от фокуса. Понякога липсата на стратегия е също вид пропускане на важното. Понякога модата води пред същинския интерес. Важно е да се предлагат конкретни, ясни и прости неща. Така писателят и сценарист Георги Тенев коментира идеята на образователния министър да се увеличат часовете по български език и литература в училище за сметка на чуждите езици.
В интервю пред БНР Тенев сподели, че литературата – слово и книжнина, е важна тема за всички нас:
"Хубаво е, че се обръща внимание на тази тема. Общият извод от тази кръгла маса е, че не е лошо да има текстове, автори и произведение, които са по-близки във времето и с публичното присъствие на авторите да замесят нова спирала на интерес в учениците към литературата."
Според него е важно и каква е целта на обучението по БЕЛ, какво се случва с младите хора и за какво са в училище, на какво ги подлага образователната система и към какво ги провокира.
"За езиковата култура се говори кампанийно, но къде е цялата картина. Правило ми е впечатление, че често в образователната система се говори за програми и малко се говори за идеи. Каква е идеята за самото образование? Очевидно е "да учи, за да сполучи" младият човек. На хората е различна представата за сполука, но се очакват в това училище и това образование на тези младежи нещо да се случи с тях, което е добро. И това се случва колективно. Случва се в групата, колектива, в класа, в средата, в училището, в поколението. Основното е, че книгата завързва разговор и създава общество, да говорят помежду си и да изговарят какво чувстват, използвайки словото. Става въпрос за усвояване на най-важните способности, дарби - човекът да живее в общество, да говори, да артикулира, да разказва", сподели мнението си Тенев.
И препоръча:
"Обучението по литература сега, 2025 г., ако е скучно, по-добре да не се случва, защото няма как да увлече в разказа хората. Целта очевидно на изучаването, не просто да се информираме за Балзак, или Юго, или за Вазов, Христо Смирненски, е да мине този текст през хората, да се върне обратно, да извади техния глас, да направи това, когато му е времето – младите хора да творят."
Според него работата на преподавателя, дори и в университетите, е да разкаже текста, ако е неразбираем за ученици и студенти.
"Защото е човекът, който те води през света. Без човекът, който е преподавателят, няма как да се случи. Това е този човек, които не се ограничава в програма, а работи с идея и води учениците през някакви събития", каза Георги Тенев.
И като пример посочи, че най-консервативната институция е християнската църква.
"Основният текст - литургии не са мръднали повече от 2000 години и въпреки това през тези 20000 години във всяко богослужение се случва текстът, базовият, които е кощунствено да се пипа. Но проповедникът ще порповядна от свое име тук и сега, да преведе хората тук и сега със своя глас и отговорност. По жив начин да се общува", посочи Георги Тенев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
