Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов, председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет.
"Докладите на нашите измервания засягаха миналата 2024 година, но ние продължаваме да следим и какво се случва към момента. Със сигурност избирането на Доналд Тръмп повлия значително и на българската медийна среда, и в частност, нека да го кажем така, на проруските говорители в нея. Или по-общо, на онези националпопулистски говорители, които са критични към Европейския съюз."
В два пункта има сериозна промяна
"Първо, трябва да кажа, че изборът на Доналд Тръмп за отчетливо проруските говорители в България беше до голяма степен шокиращо, особено в началото. Те съвсем не знаеха какво могат да очакват от новата администрация на Съединените щати, дали да се радват, колко да се радват. Те злорадстваха, защото беше ясно, че се извършва политически завой в политиката на Щатите.
Те се радваха, разбира се, и злорадстваха срещу всички поддръжници на правата на човека, на либерално-демократични ценности, но не смееха да се зарадват истински, защото не знаеха какво следва от това за Русия, за тяхната обич на сърцето. Говоря това само за директно проруските говорители.
От друга страна, наблюдаваме едно рязко изместване на националпопулистските дискурси от проруска посока към националсуверенизъм и даже към Тръмпизъм."
Наративите
"Наративите са от типа на: "Най-накрая светът се нарежда по начина, по който трябва, всеки да си знае периметъра, всеки да си знае какви са му националните интереси, България трябва да си гледа интереса" и т.н.
Този дискурс не е толкова отчетливо проруски, както беше допреди година.
Критиките към Европейския съюз в България и в българските медии миналата година бяха свръхактивни. В последно време все повече величаят Щатите, но най-вече се възползват от конкретните политически събития, които могат да им позволят да критикуват или да дискредитират Европейския съюз."
Как проводниците на прокремълските тези обясняват този завой на своята публика?
"Те никак не я обясняват, освен това, че казват – ето, виждате ли, ние ви казахме, че всички либерално-демократични принципи и права са измислица. А изведнъж се появява един американски президент, който подкрепя това. Ето, виждате ли истината и за от Щатите – това казвате те в момента.
Авторитарните нагласи и самият избор на Тръмп показват, че определено има очакване за човека със силната ръка, човека, който ще разбърка "блатото". Подобни авторитарни тенденции ние наблюдаваме навсякъде – Путин, Орбан, Ердоган, но и в Румъния, в България, навсякъде.
Така че не трябва да се подценява вълната на антидемократична реторика, която не идва само от един политически център.
Това, което се оспорва от страна на съвременните националпопулистски движения, е твърдението на либерално-демократичните общества, че хората трябва да стават по-богати, да получават по-високи позиции заради техните качества и заслуги. Това нещо губи доверие."
Патриотизмът и спасителите
"Нека да погледнем начина, по който, от една страна, Путинова Русия, а от друга страна, Тръмпова Америка гледат на малките държави. Те гледат на тях като на послушници, а не като на суверенни държави. Това се вижда както през агресията на Русия в Украйна, така и в това, което прави и говори Тръмп за Гренландия и Панама, а и към самата Украйна и начинът, по който се опитва да изнудва украинците да си платят американската помощ.
Когато спасението е в това да им плащаш много, това спасение е едно робско спасение. Не знам кой би го пожелал, но въпросът е, че хората, като се чуе суверенитет, не правят разлика между суверенитета на Великите сили и суверенитета на малките държави. Единственият начин, по който може да се запази суверенитетът на малките държави, е чрез демократична консолидация, която е функцията на Евросъюза.
И другото е, че когато се говори за държавен суверенитет, често се забравя, че суверен са гражданите и че отделените индивиди, хората, трябва да могат сами да вземат решения за своето си бъдеще.
В момента авторитаризмът доста хищно напредва в завоюването на позиции и се опитва да каже на обикновените хора – оставете политиката на нас, не се занимайте с политиката. Нищо не зависи от вас.
Доверявайте се на "правилния" господар, а "правилният" господар е този, с който не можеш да избираш. Тъй като украинците се опитаха да избягат от "правилния" господар, затова ги нападнаха. Затова получават бомби денонощно."
Протестите
"Това, което наблюдаваме в момента, като вълна на граждански протести – в Турция, в Сърбия, във всички точки на света, където има тежки авторитарни тенденции, е донякъде повторение на вълната от протести от 2011-2013 година. Нека припомним, че тогава имаше гигантска вълна на протести в цял свят, включително Арабската пролет, и в Северна Африка, и в София, и Балатная в Русия. Това беше една гигантска глобална вълна, която искаше да се пресекат авторитарните тенденции в нашите общества.
Според мен най-успешният от протестите тогава беше Евромайданът, защото Украйна буквално излезе от хватката на Русия. Избяга от "правилните" господари, за които говорих преди малко.
Но, извън това, в най-голяма степен тези протести на много места бяха превзети, тоест не доведоха до добра демократизация. Не се реализираха по пълноценен начин, а авторитарните тенденции след протестите не само че не паднаха, а се засилиха."
"Рано или късно всички ще опрете до мен"
"Не всичко ще опре до него, до този, когото цитирате. Това са гръмки думи, гръмки фази, но фактът е, че Пеевски успява да се задържи, въпреки протестите, въпреки "Магнитски", въпреки че неговият образ е дискредитиран сред множеството от българите. Въпреки това с машинации, с политическа умелост и икономическа, той успява да се задържи на най-високи политически позиции. Бих казал, че популизмът продължи да набъбва, защото гражданското общество не успя преди. Ще видим дали ще успее сега с това ново надигане, което е повторение в някакъв смисъл на предишното, дали ще успее все пак да се отърси от авторитарните мрежи, но за целта трябва да се мисли върху нови форми на социално включване и на политическо включване на гражданите."
Медиите
"Нека забележим, че основната функция на популистско-авторитарният език е да обяви истината за неистина. За да може да прокарва единствено собствената си теза, която най-често е много далеч от истината.
Това минава през смачкване на всички канали, през които истината би могла да си пробие. Първото нещо, което всеки национален популист, който се качва във властта, прави, е да смачка медийната съпротива, да смачка всеки, който би могъл да го критикува.
Путин го провежда от 2000 г., Орбан го провежда от малко по-късно, Ердоган го провежда в различна степен в Турция, Тръмп го провежда в Щатите. Ако Тръмп бъде оставен, ако не проработят демократичните инстинкти на американското общество и на американските институции, и там ще стане същото.
Демокрацията няма небесни гаранти. Само хората могат да гарантират дали ще остане някакъв демократичен свободен свят. Ако разбират нейната същност и ако държат на истината. Защото не всички медии са маскари. Много журналисти, много медии по света и в България си вършат честно, съвестно и много професионално работата. Затова смятам, че обществата полека-лека ще си намерят самочувствието и ще установят как ги пързалят по пързалката на абсурдитаризма, и ще започнат да ценят истината.
Тъй като пазарните механизми за поддържане наистина са затруднени в наше време и издръжката на медиите е трудна, хората би трябвало да започнат да си плащат за истината. А това мисля, че ще бъде разбрано много по-трудно дори от това какво е демокрация, в която претендираме, че живеем от толкова години."
Снимка – БТА
