От 2 април влизат в сила новите 25-процентови мита за вноса на автомобили и авточасти в Съединените щати. Тогава, според президента Доналд Тръмп, ще е Денят на освобождението на Америка.
В очакването на този ден обаче пазарите се сринаха, а мнозина анализатори предупредиха, че ударът върху "освободената" американска икономика ще е много по-болезнен, отколкото върху "наказаните" с митата държави.
Какъв е развоят на "най-глупавата" търговска война, както вече я наричат повечето експерти - интервю с Марко Форджионе, изпълнителен директор на The Chartered Institute of Export & International Trade, и д-р Дебора Елмс, ръководител на департамента за търговски анализи във фондацията "Хайнрих".
Детройт кърви, предупредиха анализатори, докато с безпокойство гледаха срива на борсовите индекси, след като Доналд Тръмп обяви поредната серия от своите "красиви" и "реципрочни", както ги определя самият той, мита. Мексико е най-големият доставчик на автомобили в Съединените щати, следвано от Южна Корея, Япония, Канада и Германия.
"Според Доналд Тръмп това е Денят на освобождението, защото от 2 април нататък Съединените щати вече няма да бъдат "ограбвани" от чужденци. Осъзнавам, че за мнозина е трудно да разберат този подход, дори за американците, да не говорим за хората, които живеят извън страната и дори континента. Но Тръмп наистина изглежда вярва, че чужденците по света са ограбвали Съединените щати в продължение на десетилетия и че той е роден на тази земя, за да спаси Америка. Тръмп е убеден, че краткосрочните икономически проблеми си струват в името на неговия голям план", заяви в интервю за "Събота 150" икономистът д-р Дебора Елмс, която в края на разговора ни призна, че никога през живота си не е вярвала, че отношенията между Съединените щати и Канада изобщо могат да се влошат, камо ли да се обтегнат толкова силно, колкото в момента. "Може мъничко да заболи", предупреди преди време самият Тръмп, а близки до него определиха ситуацията като "детокс" на американската икономика.
"Въздействието върху американската икономика, особено в краткосрочен план, ще бъде рязко и болезнено. Постоянното и бързо увеличаване на митата върху вносните продукти ще удари много силно американските потребители и компании. Ударът ще бъде по-слаб спрямо този в други държави по света, защото общият внос в Съединените щати е сравнително малък заради силно развитата вътрешна икономика. Въпреки това негативният ефект върху нея ще бъде много голям", казва Елмс.
Всички видяхме кадрите от канадските магазини с празни лавици на мястото, където трябва да е поставено американското уиски. Собствениците им премахнаха продукта в знак на протест. Потребители в Канада, Мексико и редица европейски (основно скандинавски) държави започнаха да бойкотират американски компании като производител на популярна газирана напитка или верига за бързо хранене (Coca Cola & McDonald`s). Бойкотът на "Tesla" на близкия до Тръмп милиардер Илон Мъск също набира сила, дори до степен, че самият президент заяви, че ще се си купи един електрически автомобил от компанията, за да подкрепи своя приятел. Сега, когато митата върху автомобилите и авточастите са обявени, обаче именно Мъск е големият печеливш, защото "Tesla" сглобява автомобилите си в Съединените щати, детройтските компании - не. Но когато има голям печеливш, има и много губещи - в случая американските потребители. И не само - тектоничният удар е за глобалната търговия:
"Скоростта, с която американските мита се обявяват, е много по-различна от всичко, което се е случвало досега. В четвъртък бяха обявени митата в автомобилната индустрия и те влизат в сила директно от следващата седмица. Обикновено подобни мерки не се случват толкова скоростно. Струва ми се, че това е част от преговорната стратегия на Тръмп, в която той иска да дестабилизира другите страни и да ги направи по-уязвими при преговорите", допълва Марко Форджионе, генерален директор на базиран във Великобритания институт за изследване на международната търговия.
"Също така президентът Тръмп насърчава или дори принуждава ударените от по-високите мита държави да потърсят нови търговски партньорства помежду си. Вече има интензивна работа за сближаване на търговски отношения между Канада, Обединеното кралство, Европейския съюз и Австралия. Това е много повече от превръщането на търговията в оръжие, много повече от обикновени мита. Свидетели сме на напълно умишлен опит на президента на Съединените щати да премахне многостранната търговска система, развила се през последните 50 години, и да установи чисто нова система, в която процесите протичат по различен начин. Тръмп иска нов световен ред".
И вижда нови партньорства за Съединените щати, които са отвъд "жалката", според вицепрезидента Джей Ди Ванс, Европа, Мексико и Канада:
"Още в първия си ден в Белия Дом Тръмп обяви мита за Канада и Мексико, което беше много неочаквано и за двете държави. Това са най-големите търговски партньори на Съединените щати, с които са изградени дългогодишни взаимоотношения, има дълбока икономическа и политическа интеграция, дори интеграция в областта на сигурността, особено с Канада. Търговската атака срещу тях беше абсолютна изненада. Това илюстрира желанието на Тръмп коренно да промени подхода на Съединените щати и да жертва отношения, които са трудно спечелени и дълготрайни, за сметка на по-големи според собствените му разбирания цели, които в крайна сметка ще се отплатят. Не е ясно колко време ще отнеме, но изглежда в съзнанието му има някаква нова икономическа и вероятно политическа структура, която според него ще бъде по-полезна за Съединените щати."
Икономистът Аруп Мукхърджи прави паралел между политиката на Тръмп и на президента Уилям Маккинли, който нумизматите познават от образа на банкнотата от 500 долара - номинал, който отдавна не се печата в Съединените щати. Маккинли още като сенатор харесва по-високите мита с цел защита на американската икономика. Има и апетит към анексиране на нови територии, но …управлява в края на 19-ти век. Ето защо - неговите методи не сработват в 21-ви век, а американската икономика не е я очаква "меко кацане".
"Ясно е, че ще има покачване на инфлацията, което простичко означава по-високи цени за крайния потребител и по-високи разходи за компаниите", отбелязва Елмс. "Митата в автомобилната индустрия са класически пример. Не става въпрос само за това, че трябва да се плати още 25% мито за автомобили или за авточасти. Това е в допълнение към съществуващите мита, които Тръмп обяви преди две седмици за стомана и алуминий. Тяхната ставка също е 25 на сто. И всичко това, въпреки доста големите неясноти по темата, идва към друга 25-процентова митническа ставка, която вече съществува и е напълно несъвместима със Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада (USMCA). С други думи всичко се натрупва и можем да говорим за кумулативна 75-процентна ставка дори преди 2 април, който Тръмп нарича "Ден на реципрочните мита"."
Канада, която Доналд Тръмп иска да превърне в 51-ви щат, вече ясно демонстрира икономическа съпротива. Какъв е правилният подход на останалите държави?
"Европейският съюз беше много ясен, че ще наложи ответни мерки. Първият кръг от мита вече беше посрещнат с реципрочни митнически ставки. Обединеното кралство възприема различен подход и търси дали може да преговаря с администрацията на Тръмп и евентуално да осигури по-добри търговски отношения, защото, разбира се, сега е извън Европейския съюз", казва Форджионе.
"Въпреки това трябва да се признае, че Обединеното кралство, дори и да си осигури по-добри търговски отношения със Съединените щати, ще бъде засегнато от митата, които са наложени на и от Европейския съюз. Нашите вериги за доставки, особено в автомобилостроенето, са толкова тясно свързани помежду си, че е невъзможно Обединеното кралство да не бъде засегнато от размяната на мита между Вашингтон и Брюксел. По-важното, разбира се, е въпросът за Северна Ирландия, която се намира както в митническия съюз на Обединеното кралство, така и в този на Европейския съюз. Там ситуацията е още по-сложна", коментира Марко Форджионе, а заедно с Дебора Елмс търсим причините за тази политика на Съединените щати:
"Първата е, че Вашингтон иска по-голямо производство вътре в страната, което означава по-малко внос и повече продукти, произведени в Съединените щати от американски работници. Новата администрация и основно самият Доналд Тръмп са обсебени от мисълта за тежката индустрия. Той наистина харесва идеята американци да леят стомана. Вашингтон като цяло иска повече от този вид работни места. В момента, както в повечето индустриализирани икономики, повечето работни места в Съединените щати са в сектора на услугите и само осем на сто в производството. Концепцията е да има много повече работни места в промишлеността".
"Това е толкова непосилно скъпо, че най-вероятно ще се стигне до прекратяване на доставките на ужасно много продукти в Съединените щати. Вероятно говорим и за край на много доходоносен бизнес на чуждестранни фирми, които са на американския пазар от дълго време. Това очевидно ще има последствия не само за американците, които внезапно остават без стоки, които са свикнали да купуват, но и за компаниите, които традиционно разчитат на Съединените щати за част или дори голяма част от собствените си приходи", казва Елмс.
Какво ще направи Европа - според Марко Форджионе:
"Европейският съюз се стреми да отвърне с удар върху икономически сектори, които са особено близки до администрацията на Тръмп. Така те започнаха с бърбън, уиски, мотоциклети и определени видове облекло. Ако се наложи, мисля, че вече е известно къде може да се нанесе болезнен удар. Данъкът върху цифровите услуги, който е насочен специално към компании като Google и Facebook, може да е следващата цел на Брюксел".
Макар и мудно, в Европа започват различни процеси. Заговори се дори за обмисляне на алтернатива на Visa и MasterCard - двете най-големи компании за платежни услуги в света. На международните борси обаче място за забавяне няма. Само анонсът за нови мита удари инвеститорите:
"Краткосрочната нестабилност на пазарите си струва, защото ще има средносрочната възвръщаемост. Тя ще дойде при засилването на вътрешното производство и потенциални нови работни места в Съединените щати. Разбира се, при пазарите никога нищо не е еднозначно или гарантирано. Но смятам, че лидерите в Европейския съюз и в Обединеното кралство трябва да разгледат не само проблема с краткосрочните мита, но много по-стратегически ролята, която могат да играят. Променя се средата и те трябва да имат ръководна роля в установяването на новата глобалната икономическа система", коментира Марко Форджионе, който не е оптимист за бъдещия развой на отношенията по линията Вашингтон - Лондон - Брюксел. Дебора Елмс слага в уравнението и Пекин, когато ѝ зададох въпроса дали сме на прага на търговска война:
"Със сигурност е възможно. Може би ударите ще са насочени по-малко към Европа и повече към Китай. Пекин многократно е отбелязван като противник номер едно на Съединените щати в цял набор от документи от първия мандат на Тръмп, от Байдън, и след това очевидно от хората, с които Тръмп се е обградил в тази втора администрация. Според всички тях Китай трябва да бъде основният фокус".
Но вместо да потърси партньорство със сигурните си и дълготрайни съюзници в Европа, Обединеното Кралство и Канада, администрацията на Тръмп ги отчуждава целенасочено, допълни Дебора Елмс, според която целта е неизвестна все още. За други е кристално ясна, а още през 2020-а година Даниел Пфайфър се опита да я предотврати с книгата си след първия мандат на американския президент, в която призовава за "Де-Тръмпизация" на Америка и за план за връщането на демокрацията в Съединените щати (Un-Trumping America: A Plan to Make America a Democracy Again).
