2025 година e ключова за дългосрочните решения в земеделието. През юли се очаква Европейската комисия да представи проект за следващата многогодишна финансова рамка, включително и за Общата селскостопанска политика , т.е. остават само три месеца, в които България трябва да формира и отстоява в Брюксел позиции, отговарящи на спецификата на страната ни, предупреждават българските земеделци.
Българските земеделци имат конкретни предложения за българската позиция по новата обща селскостопанска политика. Тя трябва да продължи да има отделен бюджет.
"А не както Европейската комисия няколко пъти вече загатва за един общ фонд, където всички средства по държави да се обединят и секторите вътре в държавите да си ги делят според приоритети, което не е окей за нашия сектор, не е окей за България като цяло, защото плащанията по всяко едно отделно направление ще зависи от другите сектори, както е в случая Плана за възстановяване и устойчивост", смята зърнопроизводителят Илия Проданов.
Бюджетът за подпомагане трябва да се запази както досега - категоричен е и животновъдът Симеон Караколев.
"Това, което се чува, макар и непотвърдено е, че директните плащания ще бъдат не повече от 60 процента. За останалите 40 на сто ще се търсят други източници, в това число и фондове за съфинансиране, като България категорично това не е готова да го прилага".
Недопустимо е пренасочване на средства, предназначени за селско стопанство, към други, нови политики, а правилата за конкуренция трябва да бъдат синхронизирани, тъй като българските производители губят от тежките стандарти и евтиния внос от трети страни. Този път земеделците няма да позволят страната ни да бъде пасивен свидетел на решения, което се вземат без нейно участие, категорични са от Българската аграрна камара.
