Интервю на Иван Нотев с Живко Петров за предаването ''Джазавю''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Филмът "Плът" спечели наградата на публиката от тазгодишното издание на "София филм фест". Със сигурност това е едно от най-големите признания за дебютиращия като режисьор Димитър Стоянович, който е и сценарист на филма.
Лентата ни пренася в мислите и преживяванията на преводачката от японски език Надежда (изиграна от Пламена Гетова), която малко след като започва превода на романа "Плът", научава новината, че има тумор. Драматична история, на пръв поглед твърде далечна от светлината, с която обичайно свързаме музиката на Живко Петров.
"Дими познава моята музика, беше наясно какво иска от мен и какво може да получи, разбира се. Той харесва това, което правя, аз харесвам това, което той прави. (...) Ролята на музиката е да допълни и усили емоционалното въздействие на сюжета. Режисьорът е доволен, артистите също. Смятам, че се получи един добър филм с хубава музика.", казва Живко Петров в интервю за предаването "Джазавю".
Действието се развива бавно, което дава възможност пиесите към филма да бъдат разгърнати по-мащабно, нещо, което Живко определя като положително за себе си. Идеите на музиканта и Стоянович на моменти се разминават, но в процеса по работа върху саундтрака режисьорът е бил категоричен в желанието си музиката да присъства на точно определени места. Освен това според композитора писането на музика към филм налага спазване на йеарархията, в която режисьорът е на върха на пирамидата.
"Правиш това, което можеш и знаеш най-добре, за да помогнеш на филма през твоята призма, но без да пречиш. Прибираш егото и помагаш на случката.", допълва пианистът.
След завършването на саундтрака към "Плът" се ражда идеята, че музиката от саундтрака би могла да живее собствен живот и като отделен албум, който да "говори" сам за филма. В него пианистът и съмишлениците му в JP3 Димитър Карамфилов (бас) и Димитър Семов (барабани) обединяват усилия и въпреки първоначалния скептицизъм намират начин да развият още историята и образите в нея.
"Решихме със Семов и Карамфилов да дадем нов живот на музиката - с много импровизации, препратки към отделните сцени, към героите, и да се даде възможност на слушателя да си представи по негов си начин филма (...), да преживее историята без да го е гледал.", казва още Живко.
Албумът 'Beyond The Flesh' e шестият студиен албум на триото. В него освен споменатите разработени пиеси, място намират и композиции, написани от пианиста за саундтрака, които не са попаднали в него, както и нови такива като 'Mood in the Club' и 'About Last Night'. Той определя този запис като "пъстър и цветен, с много хармонии, мелодии и разнообразни пулсации".
В албума можем да чуем и китарата на Христо Вичев, който от години живее и твори в САЩ. С JP3 ги свърза общото им участие на Bansko Jazz Festival, както и една прекрасна пиеса, която реализираха заедно дистанционно.
"Още когато гледах за пръв път филма, разбрах, че ще е необходим още звук, освен звука на триото. Китарата на Христо вкара много цвят и настроение.", разказва маестрото.
Албумът е записан на живо, нещо, което Живко Петров определя като лукс в наши дни. Част от записите са осъществени в Радио Варна, а останалите - в студиото на пианиста в София. За смесването на записите е отговорен Димитър Ганчев, а мастъринга е дело на Дейв Хоръкс, който работи по звука и на албума 'On The Way'. Дизайнът на обложката е поверен на Лада Янкова и Слав Танев.
