4
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира като един музикален архитект.
Намираме го на границата между три ангажимента – два напълно разпродадени спектакъла (в зала с 1500 места) на „Тоска“ в елитния френски курорт Виши на Лиможката опера, на която Павел Балев е главен диригент; концерт със симфоничния оркестър в Зондерсхаузен, където в продължение на няколко сезона беше главен гост – диригент и гостуване в Китай с изключително интересна програма, при това с българска творба в нея.
Именно това е една от важните мисии на Павел Балев. След като си е извоювал сериозни позиции, той при всяка възможност изпълнява стойностни творби от български композитори.
Ето интересни подробности от живота на един диригент, в който Павел Балев, по неговите думи непрестанно върви „с партитурите и след партитурите, а музикантите ме следват в моите търсения и експерименти.“.
За работата му в Операта в Лимож – „харесвам си работата тук, договорът ми е подновен до 2028. Работи се много приятно, всички спектакли са на проектен принцип, планира се три години напред, ето аз знам кога точно и каква премиера ще представя през 2027. Затова и се реших да приема още един ангажимент във Франция, което ми дава възможност да ръководя академията към Националния оркестър на Кан. Ще отговарям за проектите с млади музиканти в провинцията Cote d'Azur. Работя с този оркестър от 2007, даже е имало разговори да приема по-сериозна позиция, но аз съм отказвал. Но тази академия е много интересна, а с оркестъра, който много израсна след като получи статут на национален, работя много добре."
Павел Балев често е канен в Азия, разказвали сме за негови турнета там с Диана Дамрау и Никола Тесте. Сега той ще изнесе концерт, в който дори няма солист – изцяло оркестрова програма, такова е желанието на домакините. „Това е един оркестър в източната част на Китай, близо до Шанхай, Suzhou Symphony Orchestra. Имам удоволствието да представя една богата късно-европейска програма, с българско произведение в нея. Предложих има няколко творби и те си избраха Скандинавската сюита от Панчо Владигеров, която чудесно се вписва след едно интермецо из операта „Интермецо“ на Рихард Щраус, наречено „Мечтание пред камината“. Както знаете, Панчо Владигеров и Рихард Шраус са се познавали, имали са интересна кореспонденция. А след Скандинавската сюита следва Втората симфония на Скрябин, един композитор, когото аз страшно много обичам. Интересен е фактът, че когато чува тази симфония, Лядов казва, че с нея Скрябин хвърля провокативно творческа ръкавица на Рихард Вагнер. Така че в програмата има много препратки и вътрешна логика. А оркестърът е много добър, интернационален, в него свирят американци, испанци, италианци, германци, французи. Наскоро бяха поканили Рикардо Мути да работи две седмици с оркестъра, което е показателно за сериозността и амбициите на този състав“. Това разказа Павел Балев преди концерта, който е минал с огромен успех. Музикантите са се обърнали към ръководството с молба отново да го поканят, впечатлени от неговата работа и състоянията и цветовете, които е постигнал, а Скандинавската сюита ще влезе в техния Favorite List.
За симфоничния оркестър в Зондерсхаузен/Нордхаузен – „тук представихме поредната програма с творби, които не се изпълняват често. Аз много обичам да включвам такива произведения. Ето сега започнахме с 26 вариации за оркестър на Антонио Салиери – по мое мнение, това е първият концерт за оркестър в историята, в смисъл, че всички инструменти имат сериозна солистична изява. Творбата е трудна, вуртуозна и театрална. Неслучайно всички са ходели да учат при Салиери – и Шуберт, и Бетовен. Продължаваме в Концерта за фагот и оркестър на Нино Рота, един композитор, който аз много ценя, голям майстор. И на финала – Симфония N1 на Карл-Мария фон Вебер, също рядко се свири, напълно незаслужено. С този оркестър имам много голям късмет, те ме следват в радост във всички мои експерименти.“ Това е един от финалните концерти на Павел Балев в този състав, като това решение той взима поради физическата невъзможност да пътува всеки месец от Лимож до Зондерсхаузен, което с влак отнема няколко часа. Така ще му остане време за ангажимента с Националния оркестър в Кан.
При тази натоварена програма е чудесно, когато имаме възможност да видим Павел Балев и на българска територия.
