Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 140-годишнината от рождението на Стефан Македонски - големия оперен и оперетен певец от първата половина на ХХ век, артист, режисьор и педагог, един от първостроителите на българската опера и радетел за превръщането на Българската оперна дружба (предшественик на Софийската народна опера) в държавна институция, основател на Държавния музикален театър в София.
Той е първият български артист, получил званието "Камерзенгер", което му е присъдено в Германия, както и първият носител на званието "Народен артист" у нас, с което го удостояват през 1947 г.
Самият той определя отношението си към изкуството така: „Аз разбирам изкуството като правдиво изобразяване на реалната действителност. То трябва не само да изобразява правдиво живота, но и да чертае пътя за бъдещето, което идва да смени настоящето… Труден бе моят сценичен и житейски път. Но родната сцена, на която раздадох себе си, винаги ми бе скъпа…Трънлив, но славен път изминахме на българската сцена ние, по-старите оперни артисти. С чувство на умиление и възхищение си спомням онова време на идеализъм и саможертва, когато изкуството за нас беше всичко. Всяка нова роля за мене беше нов живот.“
Стефан Македонски е роден на 25 март 1985 г. в Сливен в семейството на майстор резбар-иконописец. Родителите му се преселват в София и той завършва Първа мъжка гимназия. Пее в хорове, участва в театрални постановки и организира квартални представления. Въпреки нежеланието на родителите му Македонски заминава да учи пеене в Московската консерватория от 1904 - 1910 г. в класа на италианския вокален педагог проф. Енрико Корси. Като студент участва в много концерти, а на оперната сцена дебютира с второстепенни роли в частната опера „С. И. Зимин“, по-късно филиал на Болшой театър. Години след това проф. Корси казва за своя ученик: „Предстоеше му бляскава кариера в оперния театър „Зимин“, а той го напусна и замина за България… Днес щеше да бъде един от първите тенори на Русия!“
Веднага след завършването на Московската академия Стефан Македонски се завръща в София и започва своята активна концертна и сценична дейност. Година по-късно, през 1911 г., обещаващият тенор специализира в Париж при вокалния педагог проф. Морис Решьо, с чиято помощ подготвя част от ролите си от френския оперен репертоар.
Стефан Македонски за кратко се изявява като драматичен актьор в Народния театър (1912 - 1913), а няколко години по-късно, през 1916 г., прави своята втора специализация този път в Германия, с акцент върху сценичната постановка и немската вокална школа. Македонски работи със забележителния режисьор-реформатор Макс Райнхард и вокалния педагог проф. Ернесто Марини, и гастролира с огромен успех на сцените на оперните театри във Висбаден, Мюнхен, Франкфурт, Хановер и Шарлотенбург. Затова и през 1917 г. получава титлата камерзенгер.
Повече от десетилетие - от 1922 до 1933 г. Стефан Македонски е основен тенор на Софийската народна опера и пее 27 главни партии в опери на френски, италиански, немски, руски, български и други славянски автори, на повечето от които е първият изпълнител. През този период той не е ползвал нито един ден отпуск, нито му е разрешено да пътува на гастроли в чужбина, защото е единственият драматичен тенор в театъра! Самият Македонски смята за свои коронни роли Канио („Палячи“ от Леонкавало), Радамес и Отело от „Аида“ и „Отело“ от Джузепе Верди), Дон Хозе от Кармен, Елеазар и Танхойзер (в едноименната опера на Рихард Вагнер). Той е единственият изпълнител на Отело от постановката през 1922 година до свалянето на спектакъла през 1927 година. По-късно, от 1937 до 1948 г., той се изявява като камерен музикант, вокален педагог и режисьор.
Сред големите заслуги на Стефан Македонски е и създаването на Държавния музикален театър през 1948 година. Стефан Македонски става негов първи директор. След смъртта му през 1952 г. с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име.
Стефан Македонски е запален по спорта, особено по футбола. Затова си спомня и диригентът Асен Найденов в изказване, съхранено в Златния фонд на БНР. Изключителен артист - харизматичен и огнен на сцената. Такъв е той и в спомените на две оперни прими от онова време - Констанца Кирова и Елисавета Йовович, които разказват за него. А проф. Светозар Донев, дългогодишен директор на Националния музикален театър, говори за заслугите на Македонски към институцията в запис отново от Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.
