Пастир на душата, свещеник на всички с открити сърца, съвременен пророк – някои от определенията, с които папа Франциск остава в душите на хората без значение от принадлежност, изповедание, вяра. През 2019 г. той посети България, избирайки визитата му да премине под знака на мира.
"Мир на Земята" – заглавието на енцикликата Pacem in Terris на "българския" папа Йоан XXIII се превърна в мото на тридневния престой у нас на папа Франциск, по време на който главата на Римокатолическата църква отправи посланието си за мир към света. Той направи призива си в присъствието на католици, православни, протестанти и представители на други вероизповедания по време на неделната литургия на софийския площад "Александър Батенберг".
Още при пристигането си в България през май 2019-а папа Франциск се срещна с патриарх Неофит, с президента Румен Радев и с народни представители. Той също така дари с подкрепа и обич мигрантите от бежански център, а на следващия ден отпътува за Раковски, където го очакваше най-многобройната католическа общност у нас.
В града, разположен недалеч от Пловдив, папа Франциск посети старинния храм "Св. Архангел Михаил", чийто основен камък е положен през 1887 г. А в издигнатата по същото време и поектирана от италианския архитект Визети църква "Пресвето Сърце Исусово" той даде първо причастие на 250 български деца.
И днес жителите на Раковски пазят скъп спомен от посещението на папа Франциск:
"И децата, които получиха първо причастие, бяха много щастливи."
"Много хубаво беше – топъл майски ден, целият град беше излязъл. Ние си обичаме светите отци и с много голяма радост целият град го посрещна. Мина точно по нашата улица, бяхме много щастливи. Сега се молихме за него, да оцелее при тази тежка болест, която преживя, тъжно ми е. Ще го запомня с това, че искаше мир за всички, тези войни ни убиват."
Отец Ивелин Генов от църквата "Св.св. Петър и Павел" в Хисаря е сред свещениците, посрещнали го в Раковски, пред репортера Кремена Данева той се върна към тези съкровени мигове.
"Прекрасен спомен с дълбоки следи на вяра и надежда, които той остави тогава в мен, но и във всички тези деца, които дойдоха от цяла България, за да получат първо причастие. Папата говори достъпно до сърцата на всички тогава, както и по време на целия си понтификат. Докосна ни с надеждата, която ни вдъхна, с това че беше винаги отворен към хората, към онези, които са в периферията на живота, и като добър пастир отиваше да ги намери и да им занесе светлината на Христос – казва свещеникът, за когото най-важното папско послание е за мир във време на братоубийствени войни. – Папата ни казваше, че мирът не е придобивка, а дар от Бог. Казваше, че за да придобием брат си, да придобием мира с другите е необходимо да направим някакъв компромис."
Отец Паоло Кортези също пази скъп спомен от своя единствен досег до папата, в който духовният водач стиска ръката му:
"Това беше в Раковски, когато заедно с младежите от Белене лично подарихме на папа Франциск иконата с четиримата български мъченици монсиньор Евгений Босилков и отците Павел, Камен и Йосафат. Разговорихме се набързо и той беше много радостен, а аз завинаги ще пазя този спомен в мен, че положих в ръцете на папата нашите български мъченици. Мога да се гордея и да се радвам от това."
"Папа Франциск беше изключително светла личност, прекрасен човек. Интересуваше се от всички наши проблеми, всичко, свързано с България, и нашите сънародници го почувстваха", казва пред БНР и монсиньор Страхил Каваленов, епископ на Католическа Никополска епархия. Именно той е делегиран да представлява българската Католическа църква по време на погребението на папата.
Преди да се раздели с българския народ и да потегли към Северна Македония, папа Франциск отправи послание за мир и от "Малкия Ерусалим" – пространството, затворено между православния и католическия храм, между синагогата и джамията в българската столица. По-късно Ива Михайлова, говорител на Католическата църква в България, казва, че папа Франциск неведнъж е споделял желанието си отново да посети страната ни.
Свещеникът от Белене вярва, че следващият папа ще продължи делото на своя предшественик.
"По принцип Светият дух и Бог продължават делото и чрез папите, и чрез всички нас – добавя отец Паоло Кортези. – Сигурно ще вземе нещо (от папа Франциск – бел.ред.), но като всеки папа ще ни изненада със своя стил или някои посоки. Надявам се, че ще бъде изключителен човек като последните водачи на Католическата църква. Пораснал съм с папа Йоан-Павел II, след това с Бенедикт XVI, преди това бяха българският папа Ронкали и папа Павел VI– всички те заслужават да бъдат чути не само от нас, католиците, защото говорят на целия свят и на всички хора с добра воля."
Когато някой човек почине, ние, българите, казваме "Бог да го прости". "Мисля, че в тези случи можем да кажем и "Бог да го възкреси", добавя отец Паоло Кортези:
"Намираме се в дните на Възкресението – надяваме се, че Бог ще възкреси папа Франциск и всички починали вярващи и един ден отново ще общуваме. Затова нека тъгата се превърне в радост и в очакване да видим папата отново. Намираме с в юбилейната година на надеждата, която е последното негово наследство. Той ни подари тази юбилейна година и в нея трябва да се радваме, защото християнската надежда ни казва, че сме вечни."
Светият отец управлява 12 години Римокатолическата църква – период, в който посети 67 държави на всички континенти, сред които и България. На последния си Великден той се появи пред събралите се на площад "Свети Петър" вярващи с омофор с изобразени православни кръстове и българска роза (покривало, част от папското облекло – бел.ред.), получен като дар при посещението му в България. В своето завещание папа Франциск изразява волята да бъде погребан в катедралата "Санта Мария Мадожоре" в Рим, където пред иконата на Богородица с Младенеца той се моли преди и след пътуванията си в чужбина, както и при всяко важно събитие. Мястото е свято за всеки българин, защото именно в тази базилика през 868 г. папа Адриан II тържествено освещава нашата азбука и донесените от Светите братя Константин Кирил и Методий богослужебни книги на славянобългарски език.
Снимки: БТА, Gregorio Borgia/AP