Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден.
Българската традиция повелява в деня на големи християнски празници да се прави доброволно дарение, наричано още курбан. Най-общо, това е раздаването на храна на между християните, която има специално молитвено предназначение. Богослови обясняват, че коренът на тази традиция идва от старозаветните жертви от времето преди Христа, а самата дума произхожда от библейския еврейски език. Православната църква приема курбана единствено като външен начин за изразяване на благодарност към Бога за сторено благодеяние.
Курбанът като дарение се раздава в деня на храмовите празници в черквите и манастирите. Някои християни раздават свой курбан в знак на благодарност за преодоляно лично нещастие или дори като молитвен акт за запазване на здравето в семейството. Курбаните, които се правят по време на пости се приготвят само с постна храна. Общото е, че храната може да се раздава едва след молитва и благословия на църковен служител.
В ранното утро на 6 май отиваме в параклиса "Св. Георги", който е в покрайнините на подбалканския гр. Пирдоп. Десетки хора се стичат на Гергьовден от близките градове и села. Традицията тук се спазва от векове, за това напомня стар оброчен кръст, останал още от времето преди падането на България под османско владичество. Всяка година за празника се даряват по две овце за гергьовски курбан.
Илия Гърков е сред най-тачените хора в гр. Пирдоп. Той е на 91 години но все още намира сили да помага при обработването на месото и подготовката на курбана. И сега той ръководи групата от помощници, която трябва да направи най-ароматния и вкусен курбан за богомолците.
"Сега донесоха овцете заклани, но навремето, когато бях млад, самия аз колех овцете тук в двора. Аз най-напред съм започнал работа в "Родопа", /несъществуващо днес предприятие за преработка на месо- бел.ред./. Работил съм там 15 години, а след това още 20 години бях месар и в магазин. След като се пенсионирах хората започнаха да ме викат да им помагам при заколване на животните. Един стар майстор, бай Дечо Бръмбев, ме научи на това. Но вече 21 години аз се занимавам в града с тази работа."
А тайната за вкусния курбан, освен в прясното месо, е скрита и в съставките на обредното ястие. Какво се слага в големите казани, още преди да заври водата в тях? – рецептата е на стария майстор Илия Гърков:
"На един казан се слагат по два килограма домашно краве масло, предварително препържено, за да няма вкус на сурово. След това се добавя лук и той да се запържи в разтопеното масло. Добавяме брашно, червен пипер и след като и те се позапържат в сгорещеното масло добавяме водата и месото. За подправка слагам джоджен и магданоз още в началото. След това трябват да ври поне четири часа това количество в казаните. Но, за да не се предозира солта и пиперът, трябва по-често да опитваш манджата. За да върви работата, около казаните трябва да се разбираме ние тук помежду си, един ръководи, другите го слушат. Който иска да научи този занаят, той трябва много да пита, за да разбере всички тънкости."
Не само подправките са тези, които придават вкус на обредното ястие, важен е казанът, в който ще се сготви храната, обяснява Илия Гърков:
"Курбанът трябва да е в бакърен съд. Никога не може в съд от алпака да има хубавия вкус, който получава манджата в бакъра. Меден казан трябва. На печката вкъщи нищо не може да направи човек, важно е да се готви на голям огън, така че да ври непрекъснато. Готвенето в голямото количество също е една от тайните на хубавия курбан. В малки количества не става. Аз имам внуци и правнуци, но не ги интересува много тази работа. А за мен това беше професия, тази работа ме е хранила дълги години. Бил съм все при месото, от 1958г., та ето и сега."
Снимки: Гергана Манчева, Община Пирдоп, pixabay, Selo.bg
