Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През август 1888 г. са учредени Българските държавни железници с обща експлоатационна дължина 384 километра. Какво предходжда този момент? След Кримската война през 1856 година Османската империя усеща натиска на новото време. Под влияние на Англия и Франция, започва да обръща по-сериозно внимание на модерната инфраструктура – телеграфи, шосета, железопътни линии. Въпреки първоначалното неглижиране на темата, още по време на войната става ясно колко важно е бързото придвижване на хора и информация. Така започва нова глава в развитието на Балканите.
Първата железопътна линия на територията на днешна България е Русе – Варна. Султанският ферман за строежа ѝ е издаден през 1861 г., но тъй като Османската империя няма собствени средства, линията се дава на концесия. Интерес проявяват и някои богати българи, като Стефан Богориди и Димитър Гешов, но в крайна сметка строежът е поверен на английските предприемачи – братята Тревор и Хенри Бъркли. Договорът е подписан през 1863 г., а строежът започва през май 1864 г. едновременно от Русе и от Варна.
Инженер Хенри Бъркли решава да промени първоначалното трасе, което е предвиждало линията да минава през Шумен, и го отклонява през Каспичан – с 25 километра встрани. Въпреки споровете, до края на 1865 г. са готови над 90 километра релси, по които започват да се движат работни влакове. Тържественото откриване става на 7 ноември 1866 г., когато русенският валия Мидхат паша изминава целия път от Русе до Варна без прекачване. Така започва железопътната история в днешна България.
В същото време Османската империя продължава да отдава строежи на концесия. През 1869 г. барон Хирш, австрийски предприемач, получава правото да строи още линии – включително трасето Истанбул – Одрин – Белово и другото – Злати дол – Нова Загора – Ямбол. Така се формират т.нар. „Източни железници“, които Хирш управлява.
Железопътната мрежа не остава само транспортна система – тя се преплита и с българското освободително движение. Васил Левски призовава революционерите да се включат в железниците – не само като работници, но и като хора, които могат да се движат свободно и да предават информация. По негова препоръка Теофан Райнов е назначен за главен управител на железницата в Пловдив и помага да бъдат привлечени хора като Тодор Каблешков (началник на гара Белово), Захари Стоянов (маневрист в Търново Сеймен), Иларион Драгостинов, Георги Икономов и други.
След Освобождението, с клаузите на Берлинския договор и нови споразумения, България е задължена да изгради жп участъка Цариброд – София – Вакарел от международната линия Виена – Цариград. Турция, от своя страна, поема участъка Белово – Вакарел.
През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железните пътища, според който железниците стават държавна собственост, строят се с разрешение на парламента и се управляват от държавата. Министър-председателят Петко Каравелов заявява, че железниците не бива да са спекулативно начинание – дори когато не носят печалба, те имат огромно значение за развитието и удобството на народа. Този закон подготвя почвата за една от най-важните стъпки – откупуването на линията Русе – Варна от англичаните. Преговорите се водят цели три години, но през 1888 г. България успява да върне в свои ръце тази стратегическа железопътна връзка.
Така започва истинският възход на българските държавни железници – като средство за икономическо развитие, но и като символ на независимост и модернизация.
Интервю на Мила Младенова с Даринка Йорданова за ''Пътувай с ''Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Историята на железницата в България има свой дом в Националния музей на транспорта в Русе - единствен по рода си в цялата страна. Той е разположен на брега на река Дунав в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през 1866 г. по проект на братя Барклей.
Сградата е обявена за исторически паметник, а музеят е категоризиран като национален музей на железопътния транспорт и съобщенията през юни 1966 година по повод 100-годишнината от началото на железопътния транспорт в България. За историята на железниците в България след приемането на Закона за железните пътища - в онова далечно време ни връща Даринка Йорданова – екскурзовод в Музея на транспорта в Русе.
Историите за ретро влаковете, старите гари и шумът на релсите имат особен чар - носталгични, малко романтични и изпълнени с много исторически факти и детайли.
Интервю на Мила Младенова с Даринка Йорданова 2 част за ''Пътувай с ''Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Експозицията на Националния музей на транспорта в Русе е разположена в 2 части в сградата първата жп гара в страната, където в документи и предмети се представят основни моменти от развитието на железопътния транспорт в България. На открито има няколко парни локомотива, луксозните вагон-салони, използвани за "височайши" пътувания на короновани и некороновани особи.
Експонати от музея са участвали във филмите: „Записки по българските въстания“, „Капитан Петко войвода“ и „Турски гамбит“. Даринка Йорданова – екскурзовод в Музея на транспорта ни разказва за експонатите на открито, които могат да бъдат видени и докоснати от посетителите.
Интервю на Мила Младенова с Красимир Йорданов за ''Пътувай с ''Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В предишно предаване ви разказахме за депото за специални вагони Ремиз – на БДЖ в София. То е построено от Фердинанд за нуждата на неговите вагони. Сградата е била завършена през 1906-та година. Когато пристигат вагоните на цар Борис трети, депото е разширено. Те са три 50-ти – за нуждите на цар Борис трети, 51ви за неговата съпруга царица Йоана и 052-ри за неговия брат принц Кирил.
През 1940-та и 42-ра година пристигат още два вагона – така наречената Иранка и вагон със седем седящи купета, които са включени към състава на Корона Експрес.
Към този състав има още един вагон, направен в Дряново – вагон кухня, добавен е и фургон за охраната и персонала, който придружава влака. Сградата на депото за специални вагони Ремиз – на БДЖ в София днес с площ от 3 хиляди квадратни метра с 4 коловоза.
Два коловоза отвън свързват депото за специални вагони с жп линиите, по които някои от тези вагони –музей стават част от влаковете за атракционни пътувания, които организира БДЖ и могат да бъдат разгледани от посетителите. Красимир Йорданов - Организатор производство в служба Ремиз - на „БДЖ разказва за „Корона Експрес“.
Интервю на Мила Младенова с Красимир Йорданов 2 част за ''Пътувай с ''Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
10 вагона влизат в състава на "Витоша експрес" - влакът на бившия държавен глава Тодор Живков. Произведени са през 1975 г. в Германия. Вагон-салоните предлагат комфортни спални кабини и специален апартамент с вградена баня и тоалетна. Това са само част от "екстрите", с които е разполагал партийният и държавен елит. В състава на композицията влизат два луксозни спални вагона, комбинирани със салон, в който могат да се настанят десет пътници.
Прикачени са два вагон-апартамента с удобен салон-кухня с пълно оборудване. Основният апартамент и двете спални кабини разполагат с модерно сервизно помещение и санитарен възел. В състава на композицията на "Витоша експрес" влиза и един вагон със специален апартамент с вградена баня и тоалетна. В съседство е предвидена самостоятелна спална кабина за двама, разказват от БДЖ.
Красимир Йорданов - Организатор производство в служба Ремиз - на „БДЖ допълва, че общо 17 ретро вагона от състава на Корона Експрес и Витоша Експрес се съхраняват в депото за специални вагони Ремиз – на БДЖ в София. Част от тях се поддържат в движение и се използват атракционни пътувания, организирани от БДЖ или от туроператори.
Анкета на Мила Младенова за ''Пътувай с ''Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Най-старият възстановен за движение парен локомотив от музейния парк на държавните железници 26.26 направи два курса от София до Банкя и обратно на Лазаровден. Локомотивът е произведен през 1908 година. За пътниците имаше изненади, свързани с традициите на Лазаровден, Цветница и Възкресение Христово.
Децата получиха образователни подаръци с интересни факти за народните обичаи около великденските празници. По време на престоя на влака в Банкя пътниците имаха възможност да се разходят и разгледат реставрираната Централна минерална.
Родители с малки деца посрещнаха на Централна гара София стария локомотив, управляван от локомотивния инструктор Ангел Алексиев - участвал във възстановяването на няколко легендарни машини. Всички се вълнувахме в очакване на стария локомотив обвит в пушек, който със звучната си свирка оповести влизането си в гарата.
6
