Поредният епизод на подкаста "Двете страни на монетата" е пътуване, но не до екзотичен и вълнуващ остров, а пътуване към себе си, към това което си и това, което никога не би искал да си. Гост в този епизод е Геновева – позната на зрителите от последния сезон на "Сървайвър". Но тук тя не е героинята от риалитито. Тук тя е човекът зад името – жена със своето минало, със спомени, с болка, със смелост. Половин година след края на шоуто, Геновева влиза не в състезание, а в процес. Свързва се с Ани Владимирова с едно единствено намерение – да промени живота си.
Детството, в което не си дете?
Откъде идват стените, които изграждаме около себе си? Геновева разказва за онези травми от детството, които не избледняват с времето – те просто стават по-тихи. Докато един ден не осъзнаеш, че вече не живееш – а само се пазиш. С нереално спокойствие, едновременно уязвимо и категорично, тя споделя: "Построих около себе си стена. Два метра бетон. Само че вътре няма въздух". Именно тогава идва моментът да поискаш промяна. И да направиш първата крачка.
Половин година след края на "Сървайвър", Геновева се обръща към Ани Владимирова – не за съвет, а за трансформация. В този личен разговор тя откровено споделя какво се крие зад привидната увереност и как травмите от детството могат да се превърнат в невидими, но солидни двуметрови стени, които ни изолират от света – и най-вече от самите себе си.
Живот след шоуто – между класната стая и планинските пътеки
Геновева днес живее далеч от камерите – в реалността на ежедневието, което избира сама. Преподавател в училище, екскурзовод в свободното време, тя открива ново усещане за смисъл, принадлежност и посока. Разказва как работата с деца я връща към забравени моменти от собственото й минало – и ѝ дава възможност да бъде глас и подкрепа за онези, които още търсят себе си
Защо да видите този епизод?
Защото това не е история за риалити шоу.
Това е разказ за реален живот, реални хора и нелека вътрешна борба.
Защото всеки от нас носи свои травми – но малцина имат смелостта да ги признаят и да поискат да ги излекуват.
Защото понякога именно падането пред камерите, пред очите на всички е началото на изправянето насаме.
Гледайте:
