Около сто дни след встъпването в длъжност на Тръмп и на фона на продължаващите руски бомбардировки над украински градове, образът на Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, седнали един срещу друг в базиликата „Свети Петър“, отекна силно в общественото съзнание.
Мирният тон на срещата в събота (26 април) рязко контрастираше с агресивната атмосфера на предишната, разиграла се пред очите на световните медии в Белия дом през февруари. А след нея украинският президент я определи като „исторически“ момент, подхранвайки надеждите за евентуално прекратяване на огъня в Украйна.
Сдържан оптимизъм и унищожителна критика
На срещата в Берлин в понеделник може да се каже, че новият германски канцлер Фридрих Мерц звучеше предпазливо оптимистично - предпазливо е ключовата дума.
„След срещата в базиликата “Свети Петър" в Рим миналата събота се надяваме, че това може би е началото на сериозен мирен процес в Украйна, който заслужава това име. Но също така знаем, че утре всичко може да изглежда по съвсем различен начин."
Но, както съобщава AMS, Мерц е 100 процента против налагането на мир на Украйна.
Фридрих Мерц, канцлер на Германия (на немски език):
„Това не може да се съвмести с мир, наложен насила, или с приемане на реалност, създадена чрез военна сила. Особено когато това е против волята – ясно изразената воля – на самата Украйна. Надяваме се и се застъпваме за това, че ние в Европа ще гледаме на ситуацията по един и същи начин. И се надяваме нашите американски партньори също да споделят тази позиция с нас, европейците, в дългосрочен план.“
Според
Ройтерс, последното американско предложение за мир предвижда пълно възстановяване на Украйна и финансова компенсация – макар че не се уточнява откъде ще дойдат необходимите средства.
Предложението предвижда още следвоенна Украйна да получи гаранции за сигурност – в случая най-вече от страна на Европа. Киев ще си възвърне контрола над оспорваната атомна електроцентрала, както и над (унищожената) язовирна стена при Каховка.
Междувременно Крим ще бъде отстъпен на Русия, а четири други региона, които в момента са под руска окупация, ще бъдат „де факто“ признати за руски. Освен това санкциите срещу Москва ще бъдат отменени, а Русия ще се ползва от икономическо сътрудничество със САЩ в редица сектори, включително енергетиката.
Докато някои международни наблюдатели определят предложението като „прагматично“, мнозина го възприемат като откровено едностранчиво. Не е изненадващо, че сред тях е и Людмила Таутиева – украински експерт по публични политики, базирана във Франция, с опит в ОИСР и ООН. В интервю за Euradio тя обяснява защо.
Людмила Таутиева, консултант по обществени политики (на френски език):
„На Украйна не се предлагат надеждни гаранции за сигурност, които биха възпирали Путин от ново нахлуване. В същото време Русия ще получи отмяна на санкциите и връщане към обичайния бизнес със Съединените щати.“
Ивайло Калфин, бивш външен министър на България (на български език):
„Още от самото начало, от самото си встъпване в длъжност, американският президент прави множество услуги на руския си колега. Това, което предлагат американците, с няколко изключения, съвпада почти напълно с желанията на Русия. Разбира се, с известни нюанси. Руският външен министър настоява за признаване на всички окупирани територии, докато американците говорят само за признаване на Крим и оставяне на останалите като замразен конфликт. Но това са детайли. В крайна сметка, ако това предложение бъде прието, то отразява руската визия. Тук не става дума за край на войната, а за нейното замразяване.“
На практика, според тази визия, мир е възможен само ако Украйна приеме, че териториите, които Русия е анексирала изцяло или частично, вече ѝ принадлежат.
Същевременно, макар Украйна да би могла свободно да се стреми към членство в ЕС, ѝ се отказва правото да се присъедини към НАТО. Това удовлетворява едно от ключовите искания на Русия и отнема на Украйна правото сама да избира своите механизми за сигурност.
В скорошно интервю за Rádio Renascença патриархът на Лисабон Руи Мануел Соуза Валериу подчерта, че компромисът не означава непременно поражение. Въпреки това, бившият епископ на португалските въоръжени сили е категоричен, че Украйна не бива да бъде принуждавана да отстъпва територии в името на каквото и да е мирно споразумение.
Руи Валерио, патриарх на Лисабон (на португалски език):
„За мен е съвършено ясно — поради личния ми опит и ценностите, които ме водят — че не може да бъде отстъпен нито сантиметър от украинската земя на Русия. Това е безусловна позиция по ред причини. Не само защото се поставя под съмнение самостоятелната идентичност и независимост на един суверенен народ, но и защото подобен акт би отворил кутията на Пандора. Оттук нататък всяка военна или политическа сила би могла да се почувства легитимирана и окуражена да нахлуе в която и да е държава — с предварителната увереност, че рано или късно ще постигне своето.“
Погазване на съществуващите договорености
Съгласно Будапещенския меморандум от 1994 г., Украйна се отказа от ядрения си арсенал в замяна на гаранции от страна на Русия, Съединените щати и други държави за зачитане на украинската независимост и неприкосновеността на съществуващите ѝ граници. Впоследствие Украйна се присъедини към Договора за неразпространение на ядреното оръжие като неядрена държава.
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие признава само пет държави като легитимни притежатели на ядрен арсенал: Китай, Франция, Русия, Великобритания и Съединените щати. Всички останали страни нямат право да разработват ядрено оръжие, а онези, които все пак са го направили – а именно Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея – никога не са били страни по договора.
В интервю за Žinių Radijas външният министър на Литва Кестутис Будрис заявява, че признаването на Крим като част от Русия би обезсмислило всички предходни споразумения – „няма да струват и хартията, на която са написани“. Подобна сделка, според него, би могла да се възприеме като зелена светлина за други лидери с териториални амбиции и ядрен арсенал да преначертават граници по свое усмотрение.
Кестутис Будрис, министър на външните работи на Литва (на литовски език):
„Ние се съгласихме да живеем в мир, да уважаваме съществуващите граници, да се откажем от възможността да притежаваме ядрено оръжие и да поддържаме статуквото – както и да преследваме онези, които се стремят да го придобият. (Но подобен ход) би разрушил този ред. Категорично.“
В една „тръмпистка“ представа за света, в която международните институции и международното право се възприемат в най-добрия случай като излишни, по-малките държави са изправени пред избор: да се подчинят на доминиращите си съседи или да понесат последствията. Но ако неядрените страни започнат да се чувстват несигурни и незащитени, съществува сериозно опасение, че те самите биха могли да се впуснат в разработване на собствени ядрени програми.
Посочвайки относителната достъпност на ядреното оръжие, Кестутис Будрис изразява тревога, че мирно споразумение, изградено върху подобни условия, би могло да „отвори портите на ада“.
Кестутис Будрис, министър на външните работи на Литва (на литовски език):
„Знаете ли колко струва ядрената програма на Северна Корея годишно? По-малко от един милиард евро. А нашият отбранителен бюджет тази година надхвърля три милиарда. (...) Когато поставяме под съмнение принципите на международното право, когато оспорваме въпроса за суверенитета над Крим, ние отваряме портите на ада — и оттам ще излязат демони, които никой повече няма да може да върне обратно.“
Каква е ролята на Европа?
Предвид европейските резерви, френската медия euradio поставя въпрос към Людмила Таутиева: може ли и трябва ли Европа да играе по-активна роля в тези преговори?
Таутиева отбелязва, че европейците в никакъв случай не стоят със скръстени ръце – напротив, те активно работят с Киев по изготвянето на контрапредложение към американския мирен план. Въпреки това, по думите ѝ, Европа очевидно изпитва затруднение да намери своето място на преговорната маса.
Людмила Таутиева, консултант по обществени политики (на френски език):
„Европейските страни вече изразиха готовност да разположат стабилизиращи сили в Украйна след постигане на примирие. Това беше ключова инициатива на т.нар. „Коалиция на желаещите“, свикана от Еманюел Макрон преди месец в Париж. Освен това, европейците работят съвместно с президента Зеленски по изготвянето на мирен план в отговор на американското предложение. Този евро-украински план предвижда разполагане на европейски контингент с подкрепата на САЩ на украинска територия, използване на замразени руски активи за финансиране на възстановяването, гаранции за сигурност, съпоставими по сила с член 5 от устава на НАТО – без Украйна да става член на Алианса – както и начало на териториални преговори едва след безусловно прекратяване на огъня. Но е вярно, че към този момент Европа не успява да се наложи и да заеме своето място на масата за преговори за прекратяване на войната в Украйна – перспектива, която за момента изглежда далечна.“
Проблемът, казва българският политик Ивайло Калфин, когото вече чухме по-рано, е, че Тръмп държи Зеленски в шах.
Ивайло Калфин, бивш външен министър на България (на български език):
„Цялото поведение на Тръмп в момента напомня на корпоративен преговарящ – човек, който използва позицията си на сила, за да притисне партньора си и да изкопчи максималното. Виждам заплахата за изтегляне на Америка от преговорите като част от този натиск за постигане на сделка. Но остават много неясноти: ако се оттеглят от ролята на медиатор, означава ли това, че се оттеглят напълно? Че губят интерес към случващото се в Украйна?“
По-нататък той посочва относителната тежест на ЕС и САЩ върху кухненската везна на Украйна.
Ивайло Калфин, бивш външен министър на България (на български език):
„Украйна се намира в изключително трудна позиция в момента, защото американската подкрепа е наистина жизненоважна за нея. Колкото и ЕС да проявява солидарност и да стои зад Украйна, без участието на САЩ ще бъде много трудно да се удържат украинските позиции.“
На този фон е показателно, че в сряда – без особено раздухване – Вашингтон и Киев финализираха дълго обсъждана сделка за полезни изкопаеми. Споразумението дава на Съединените щати достъп до украински природни ресурси, включително стратегически важни минерали, и ще подпомогне финансирането на възстановяването на Украйна.
Белият дом приветства споразумението като „първо по рода си“. Оказва се, че украинската страна е била права да отстоява позициите си – тя успя да издейства редица отстъпки, които превърнаха сделката в значително по-благоприятна от първоначално предложената. Това споразумение също така подсказва, че евентуално изтегляне на САЩ от подкрепата за украинските военни усилия изглежда малко вероятно – поне в обозримо бъдеще.
В заключение на този епизод, The Europeans излъчиха разширено интервю с Тимъти Гартън Аш, професор по европейски изследвания в Оксфордския университет.
Въпреки че Гартън Аш не коментира директно водения от САЩ мирен процес за Украйна, той посочва именно войната и влошаващите се трансатлантически отношения при управлението на Тръмп като два от ключовите фактора, поставили Европа на исторически кръстопът.
Тимъти Гартън Аш, историк и професор по европеистика (на английски език):
„Намираме се в началото на нещо ново – и според мен има три или четири основни измерения на това събитие. Първо: нападението от Изток – Владимир Путин. Вече повече от три години продължава най-мащабната война в Европа от 1945 г. насам. Второ: осъзнаването, че съществува цял свят, който с готовност продължава да търгува с Русия, дори докато тя води неоколониална война срещу Украйна. Китай, Индия, Турция, Бразилия, Южна Африка – всички без колебание правят бизнес с Москва. Това е шок. Трето: атаката отвътре – имам предвид популисткия натиск в самата Европа, който от последния път, когато говорихме, значително нарасна. Помислете само за шокиращия успех на „Алтернатива за Германия“. И накрая – най-жестокият удар: нападението от Запад, от Вашингтон. И когато съберем всичко това – атаката от Изток, осъзнаването, че живеем в постзападен свят, натискът отвътре и сега нападението от Запад – става ясно, че сме изправени пред определящ исторически момент.“
И именно в този повратен момент ще поставим точката.
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете
тук
Автор: Джоана Невил, Информационна агенция Euranet Plus
, за да научите най-важното от деня!