Тази седмица падна последната пречка пред съставянето на новото правителство на Германия. Очаквано, членската маса на Социалдемократическата партия подкрепи влизането в коалиция с победилия на изборите консервативен блок ХДС/ХСС.
Идния вторник се очаква новият канцлер да бъде официално избран от Бундестага. Но още преди да смени Олаф Шолц, социологическите проучвания отчитат спад в доверието към Фридрих Мерц. Само 38 процента от германците смятат, че той ще е добър канцлер. Успехът му зависи и от министрите, които влизат в кабинета. Кой кой е в бъдещото правителство в Берлин?
Две седмици имаха време германските социалдемократи да кажат мнението си за коалиция с консервативния блок ХДС/ХСС. Одобрението на близо 360 хиляди партийни членове беше очаквано - в Бундестага на практика няма друга възможност за управляваща коалиция, съставена от демократични партии. Едва 56 процента от членовете на партията взеха участие във вътрешния референдум, 85 процента от тях казаха "да", а ръководството гордо обяви "солидна подкрепа" за съвместното управление с консерваторите.
Политологът проф. Франк Декер от университета в Бон е значително по-резервиран в оценката си:
- За всички е ясно, че партийната маса не е доволна от записаните намерения в коалиционния договор. Сега изглежда за социалдемократическата партия още по-важно да наложи свои политики по време на съвместното управление с ХДС/ХСС.
- На какво отдавате слабия интерес към вътрешнопартийното гласуване? Само недоволството от незасегнатите социалдемократически идеи ли е причината?
- Това е само едната причина. Другата е, че чрез ниската активност в гласуването социалдемократите все пак не искаха да застрашат съставянето на правителство и да вкарат Германия в изборна спирала - няма други възможности за коалиция между демократичните партии в Бундестага. Да не говорим, че при евентуални нови избори социалдемократическата партия щеше да постигне още по-слаб резултат от 16-те процента през февруари.
- За разлика от Християндемократическия и от Християнсоциалния съюз, които вече обявиха своите министри, членовете на социалдемократическата партия бяха помолени да гласуват "на тъмно", без министрески имена. Предварително известни бяха само министерствата, които ще поемат. Това отрази ли се на ниската активност при вътрешнопартийното допитване, проф. Декер?
- Трудно ми е да преценя, но със сигурност това решение на партийното ръководство говори за недоверие към членската маса. Това решение не е особено демократично. Но такова гласуване имаше през 2013-та и 2018-та година - тогава партията предприе допитването също без имената на министрите.
- Кои са политиките, върху които ще се концентрират социалдемократите в новото правителство?
- В коалиционния договор останаха множество отворени въпроси, чиито решения на практика бяха прехвърлени към четиригодишния управленски мандат. Може би най-спорният въпрос е за размера на минималната работна заплата. Социалдемократите настояват за увеличаването й до 15 евро на час, а консерваторите са категорични, че това скоро няма как да се случи. В договора е записано, че решението ще бъде взето от нарочна комисия. Но това не е особено нова и непозната ситуация за социалдемократите. Те често пъти са били по-малкият коалиционен партньор на ХДС/ХСС и е трябвало да се борят за своите теми. В същото време обаче социалдемократите сигурно се надяват, че след четири години могат да повторят успеха на Олаф Шолц, който изведе партията от по-малкия партньор в правителството до управляваща сила.
"Интересно е, че партийният лидер Ларс Клингбайл вероятно се опитва да направи точно това. Вече беше обявено, че той ще бъде вицеканцлер и финансов министър. Помним, че в последния кабинет на Ангела Меркел финансов министър беше именно Олаф Шолц, който я наследи като канцлер. Според мен той гледа с едното око към следващите парламентарни избори след четири години. Клингбайл е сравнително млад, няма управленски опит - нито на федерално, нито на местно ниво. Той е партиен деятел и може като министър да навакса този пропуск в биографията си. В края на мандата Клингбайл може да се окаже силният човек в социалдемократическата партия", коментира проф. Франк Декер от университета в Бон.
Така стигаме до известните имена на министрите на Фридрих Мерц, който във вторник трябва да положи клетва и да оглави новото германско правителство. На 69-годишния Мерц предстои огромно изпитание - без какъвто и да е управленски опит да изведе най-голямата европейска икономика от двегодишната рецесия в момент, когато най-важният партньор - Америка - се превърна в непредсказуем политически фактор, а заплахите от Русия за Европа се множат.
Икономическите несгоди и увеличаващите се военни разходи заради руската агресия подхранват възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия". ХДС отново я изпревари в социологическите допитвания, но така или иначе - крайната десница набира сила. Вчера германското вътрешно разузнаване официално обяви "Алтернатива за Германия" за дясна екстремистка групировка, което потенциално ускорява дискусиите за забраната на партията. Още преди да встъпи в длъжност, правителството на Мерц знае, че ще трябва през целия четиригодишен мандат да се съобразява с дистанцията към крайнодесните популисти.
Първи съмнения, че ще спази обещания санитарен кордон поднесе един от водещите политици на ХДС - Йенс Шпаан, бивш здравен министър при Меркел, който не влиза в новия кабинет, но се готви да заеме не по-малко важния политически пост на председател на парламентарната група в Бундестага. Шпаан поиска наскоро на "Алтернатива за Германия" да се гледа като на "всяка друга опозиционна партия".
Ще падне ли санитарният кордон? "Не", убеден е Екхард Лозе, кореспондент на Франкфуртер алгемайне цайтунг в Берлин:
"Това е най-голямото притеснение, което споделят социалдемократите и Зелените, вече в опозиция. И може би дори имат основания, защото добре си спомняме как въпреки всички предупреждения Мерц прие подкрепата на "Алтернатива за Германия" при гласуването в Бундестага на по-строги разпоредби за ограничаване на нелегалната имиграция. Но никой не бива да се съмнява в желанието на Йенс Шпаан да направи Християндемократическия съюз толкова силен, че "Алтернатива за Германия" да загуби влияние. Проблемът е в начина, по който той иска да постигне тази цел. И тук има разминавания в редиците на християндемократите - едните казват: "Нека не ги дамгосваме, а да ги оставим сами да се дискредитират". А другите смятат, че крайната десница няма място в ръководните органи на парламента и трябва да бъде напълно изолирана, или поне игнорирана."
Когато в понеделник християндемократите официално подкрепиха коалиция със социалдемократите, Фридрих Мерц поднесе няколко изненади с имената на консервативните министри. Карстен Вилдбергер ще оглави така желаното от бъдещия канцлер ново министерство за дигитализацията на Германия. Мерц изненада всички с името на човек от бизнеса, изпълнителен директор на една от големите търговски вериги за потребителска електроника и домакински уреди.
"Никой не беше чувал преди това името на Карстен Вилдбергер. Не по-малко изненадваща е и номинацията на 51-годишната Катерина Райхе за министър на икономиката. Тя е бивш държавен секретар по околната среда и транспорта, но отдавна напусна политиката и идва сега също от бизнеса, от енергийния сектор. Но пък тя изпълнява други критерии, които са важни при окомплектоването на правителството - тя е жена, в сравнение с Мерц е млада, и е от Източна Германия."
Особен интерес - повече в чужбина и по-малко в Германия - предизвика номинацията на 62-годишния Йохан Вадефул за външен министър. Той е първият християндемократ, който става дипломат №1 на Германия от 60-те години. От тогава, почти без прекъсване, Германия е управлявана от коалиционни правителства, в които неписаното правило повелява вицеканцлерът и външен министър да бъде от редиците на по-малката партия в управлението. В повечето случаи това са социалдемократите или либералите.
"Много е важно да се знае, че Фридрих Мерц ще бъде много силно ангажиран с външната политика канцлер", подчертава журналистът Екхард Лозе.
И коментира:
"За Мерц е важно външното министерство да бъде в ръцете на съмишленик, който няма да води собствена политика, както се е случвало в миналото. Освен това Вадефул не е политик, който е изпъквал с голямо его, или пък с амбициите да блесне пред колегите си. И съвсем не на последно място - Вадефул има необходимата експертиза да бъде външен министър. В канцлерството за първи път се създава съвет за национална сигурност. В момент, когато Европа и целият свят са обзети от много катаклизми, Мерц иска да води външната политика на Германия. За целта му трябва доверен външен министър. Вадефул е стар партиен приятел, двамата са много близки. Вадефул е пламенен защитник на Украйна, а Мерц пое ангажимент Германия да продължи да подкрепя Украйна. При последното посещение на Мерц в Киев Йохан Вадефул го придружи."
Вадефул участва и в срещите на така наречената "коалиция на желаещите" в Париж и Лондон, където Европа обсъжда обща позиция за бъдещето на Украйна. Макар да не е официално потвърдено, социалдемократите ще оставят Борис Писториус на поста министър на отбраната, а това е ясен знак, че Киев може да разчита на силна подкрепа от Берлин.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
