Електронна образователна платформа, разработена от учени в Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките, улеснява навлизането на научния подход в средното образование. Информацията е безплатна и достъпна за всички заинтересувани на сайта на научната институция.
В модула "Образователен пакет – ученици" могат да бъдат намерени няколко курса, съобразени с учебните програми по български език и литература, история и цивилизации.
Уроците са разработени интерактивно – с много илюстрации, аудио и видео материали, откъси от художествената литература, интересни факти, самостоятелни задачи, които провокират интереса и творческото мислене на учениците. Към тях е приложен речник на основните понятия, на остарелите и редки думи.
"Видео уроците проследяват ключови моменти от живота на Кирил и Методий и на техните ученици, разказват за създаването на глаголицата и на кирилицата, запознават с емблематични произведения от епохата на Златния век, очертават ролята на България сред славянските народи и утвърждават нейното неотменимо културно присъствие на европейския континент – добавя проф. Веселка Желязкова. – Разбира се, тези уроци са съобразени с езиковите възможности на учениците, изучаващи български език и българска история в чуждоезикова среда."
Cпециално внимание заслужава курсът "Кирило-Методиевото дело – 10 кратки епизода", насочен към българските неделни училища зад граница. Лектори от Кирило-Методиевския научен център често гостуват на тези просветни средища и участват в международни научни форуми, какъвто се проведе неотдавна в Лондон, посветен на изкуствения интелект в образованието.
"Преди две години направихме конкурс на тема "Следи от Кирило-Методиевото дело по света", адресиран до български и чужди ученици, и бяхме изненадани колко много възпитаници на неделните училища в чужбина участваха в него – припомня проф. Веселка Желязкова. – Той се проведе в няколко категории – изследователски проект, есе и разказ и рисунка и в него се включиха 142-ма ученици – голяма част от тях от българските учебни заведения зад граница.Издадохме и много хубава книга с наградените творби."
Според директора на научната институция на голям интерес се радва също видео лекторатът по кирилометодиевистика, който е предназначен за широка любознателна аудитория и може да бъде намерен в нейния канал в YouTube. "Той съдържа 24 теми, посветени на важни събития, литературни произведения и културни феномени от средновековната българска история и литература и тяхното отражение през Възраждането и новото време", пояснява проф. Веселка Желязкова. По думите ѝ, видео лекциите представят на достъпен език достоверните научни знания, оставащи често изолирани в професионалните кръгове на изследователите.
До платформата "Кирилометодикон" се допитват и учени от България и чужбина, тъй като образователните курсове са само част от нея и много от елементите ѝ са полезни именно за занимаващите се с наука. Последните качени материали са със субтитри на английски език, за да достигат до максимално широка аудитория, още повече, че Кирило-Методиевският научен център си сътрудничи по програмата "Еразъм+" с 13 университета от шест европейски страни.
"Не бих могла да разкажа подробно, но ще акцентирам върху един неин модул, наречен "Архивни колекции", който дава достъп до качествени дигитални изображения на 117 ръкописа от XI до XVII век, съхранявани в научния архив на БАН, както и до редица архивни материали от фондовете на български и чужди палеослависти – казва проф. Веселка Желязкова. – Тук може да бъде намерен също архив на изданията, подготвени в нашия център, заедно с други материали. Така че учените се обръщат предимно към този модул от нашата дигитална платформа."
В момента част от екипа на Кирило-Методиевският научен център работи върху съвместен проект с Института по математика и информатика на БАН, в който се включват и чуждестранни учени. "Проектът на тема "Развитие на кирилицата от IX до XIV век в южнославянските земи, изследване и цифрово представяне" цели да проследи развоя на кирилското писмо в този район чрез проучване на особеностите на писмото на епиграфските и ръкописните писмени свидетелства", разказва нейният директор.
С най-голяма популярност се ползват лекциите, свързани с учебната програма или пък вълнуващи обществото, казва още проф. Веселка Желязкова. Сред тях са темата за покръстването на българите, както и "За буквите", "Азбучна молитва", "Пространно житие на Константин-Кирил Философ". "Като се има предвид, че днешните ученици нямат особен интерес към Средновековието и изобщо към хуманитаристиката, нашите уроци са гледани стотици, а някои и над хиляда пъти", добавя тя. По думите ѝ, това е задоволителен, добър интерес.
Снимки: kmnc.bg, Кирило-Методиевски научен център при БАН
