Учениците в католическите държави изучават религия в училище. Това обясни пред БНР проф. Павел Павлов, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Единствено във Франция не се изучава задължително, ако говорим за европейските държави. А отскоро и в Люксембург - поради някакво съдебно дело.
В Европа се изучава религия. И при нас се е изучавала преди 9 септември. Не беше направено в 90-те години, за съжаление. Държавата ни продължава да е атеистична в голяма степен – това, което е атеистично, се смята за светско. Не е!"
Той коментира решението на МОН предмет "Добродетели и религии" да се преподава от учители, а не от свещеници.
"Религия в училище трябва да се преподава от подготвени хора. Трудно ще мотивираме такива, които ще отидат да преподават за един час".
Проф. Павлов коментира и избора на нов папа.
"Папата е главата на най-голямата християнска общност. Важно е да се види дали ще продължи да се поддържа тази добра комуникация, която имаше при последните трима папи с източноправославния свят.
Никога досега не е имало толкова много възможни кандидати, които да искат да получат заветните две трети в конклава. Този избор ще бъде доста труден.
Струва ми се, че ще бъде избран човек, който ще бъде по-умерен".
Проф. Павлов очаква също католическата църква да бъде оглавена от европеец.
В източното православие няма фигура, която да е съпоставима с папата, обясни той в предаването "12+3".
"И това за нас е добро. Имаме отделни предстоятели на поместни църкви.
При нас няма единен изразител. Ако съборът на православните църкви делегира такова право, обикновено това е на Константинополския патриарх – като първопрестол. Но той сам не може да бъде изразител на цялото провославие. Затова е трудно и достигането до решения в православния свят. Но това има и добри страни".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.