По това време континентът се възстановява от войната, която нанася най-дълбоката рана в световната история. В победната си реч, на 8 май Уинстън Чърчил говори за днес и за утре, като утре е метафора за бъдещето на мирна, обединена и свободна Европа.
"Днес е Денят на победата в Европа. Утре също ще бъде Денят на победата в Европа", казва Чърчил. И в действителност – на 9 май 1950 г. е произнесена речта на Робер Шуман, с която се поставя началото на Съюза за въглища и стомана, днес Европейски съюз. "Никога вече", вярват всички, но уви, "никога вече" е тук и сега. В Европа, която избира мира преди 80 години, на 24 февруари 2022-ра немислимото се случи.
"Бяхме 18-годишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всяка дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната", пише Ерих Мария Ремарк за ужаса на Първата световна война.
Върху бойните ѝ полета завинаги остава и канадецът Джон Маккрей, военен хирург, известен със своята поема "В полетата на Фландрия", осеяни с кръстове и избуяли макове. Цветето става символ на загиналите във войни.
"Мога да предвидя с абсолютна увереност, че още при следващото поколение ще избухне нова световна война, освен ако нациите по света не намерят начин да я предотвратят", казва американският президент Удроу Уилсън след края на Първата световна война.
Къде биха посадили макове журналистите Васко Михайлов, който е бил дългогодишен кореспондент в Москва и Весела Владкова, водещ на предаването "Събота 150" по "Хоризонт" – чуйте в звуковия файл.