Жизненоважно е Европейският съюз да поеме отговорност за собствената си отбрана, въпреки множеството предизвикателства, пред които е изправен.
Американският президент Доналд Тръмп заплашва често и на висок глас, че ще напусне НАТО. След като епохата на съюзите привидно е към своя край, какво следва за Европейския съюз?
„Това, на което сме свидетели сега, е инстинктивната реакция на една сила, която осъзнава, че изостава спрямо друга, която е набрала мощ – в случая Русия. Именно затова паниката около възможността Съединените щати да се оттеглят от ангажимента си към сигурността на Европа създава толкова проблеми. Виждаме как Европейският съюз реагира като някой, който току-що се е събудил от сън и внезапно е осъзнал каква е била действителността.“
Политическите сътресения отдавна стоят зад най-значимите формиращи и трансформиращи стъпки на Европейския съюз: Втората световна война доведе до неговото създаване, а краят на Студената война – до разширяването му на изток. Днес съчетанието от шокови фактори като пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и визията на Доналд Тръмп за ролята на САЩ в света поставя ЕС под натиск да се утвърди като геополитическа сила за първи път. Това означава да поеме обратно контрола върху собствената си отбрана и сигурност.
Съюзът няма друг избор, посочва д-р Триантафилос Каратрантос, експерт от Гръцката фондация за европейска и външна политика.
„Дойде моментът Европейският съюз да съзрее по въпросите на отбраната. Вече няма пространство за маневри в тази сфера. Независимо как ще се развият отношенията му със САЩ и как това ще повлияе на НАТО и по-общо на т.нар. евроатлантическа система за сигурност, ЕС е осъзнал, че не може повече да приема за даденост, че защитата на сигурността на Европа ще остане водещ приоритет и цел за американското правителство. Затова трябва сам да изгради своите механизми.“
Повечето европейски лидери вече са се примирили с тази реалност, както и с необходимостта да действаме заедно, търсейки общо решение за нашия континент. Това, отбелязва българският политолог Ангел Петров, се дължи на още една болезнена истина – а именно, че в относително икономическо и демографско измерение ставаме все по-малки.
Ангел Петров, журналист и политолог. Интервю на Радослав Чичев, БНР:
Но, предупреждават наблюдатели, една сплотена европейска отбрана има малки шансове за успех, ако не бъде подкрепена от общественото мнение.
Кристина Гомес, експерт по международни отношения от Валядолид, Испания, подчертава, че е от съществено значение европейските граждани да бъдат ангажирани с тези проекти – така че да разбират тяхната цел, механизъм и цена.
Кристина Гомес, преподавател по съвременна история и международни отношения в Европейския университет „Мигел де Сервантес“, интервю на Естебан Сантос, esRadio CyL (на испански език):„Имаме нужда от план, от стратегия – и от това обществото да знае как този план, тази стратегия ще се развиват. Говорим за превъоръжаване, за необходимостта от увеличаване на (отбранителния) бюджет, но също така е важно да се образоват гражданите; да им се обясни: ‘(Средствата) ще отидат за това и това, или – в случай на обща армия – как точно ще се управляват нещата.’”
Независимо дали основното оправдание за това ново виждане за Съюза е защитата от непосредствена заплаха от Москва за териториалната цялост на Европа, продължаването на въоръжаването на Украйна или просто изпълнението на ангажиментите ни към НАТО, важно е да не забравяме, че отбраната и сигурността са също така обществено благо.
С оглед на човешката история, фактът, че сме делегирали толкова съществена политика на външна страна, може би следва да се разглежда като недоглеждане.
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тук
