"Искаме да направим Германия по-добра от това, което беше досега" - с тази заявка Фридрих Мерц обяви влизането в коалиция със социалдемократите. По-добра и на международната политическа сцена. Отсега е ясно, че Фридрих Мерц ще бъде "външнополитически" канцлер. Основните му съмишленици са външният министър Йохан Вадефул - първият от 60-те години от редиците на християндемократите на канцлера, и министърът на отбраната Борис Писториус- най-харесваният политик в Германия - от социалдемократите.
Как Германия ще възроди външнополитическата си тежест? И с кои партньори, коментира директорът на Германското дружество за външна политика Томас Клайне-Брокхоф.
"Надеждите, че ЕС със своите 27 страни членки ще успее да се обедини около крещящо необходимите промени в европейската политика, отстъпват място на осъзнаването на реалността. А реалността е, че винаги ще има някой Виктор Орбан, който ще блокира европейския напредък. Надеждите вече се свеждат до формирането на "коалиции на желаещите", както се случва за Украйна.
Надявам се, че Германия ще има своето подобаващо място в бъдещите коалиции на желаещите, коалиции от държави, които искат да продължат напред. Отбраната е само първият фокус".
- Фридрих Мерц ли е германският канцлер, за когото френският президент Еманюел Макрон отдавна жадува?
- Макрон чака от години германски канцлер, който да възприеме неговите европейски идеи. Макрон е най-проевропейският президент на Франция от години. Друг е въпросът дали управляващите в Берлин са съгласни с всички негови инициативи. Но така или иначе - досега Макрон срещаше по-скоро съпротивата на германските канцлери - първо на Меркел, а след това и на Шолц.
Притеснявам се, че Мерц идва късно - Макрон е в края на управлението си. Разминаването между Франция и Германия би било трагично.
- Какво мисли Фридрих Мерц за стратегическата автономия на Европа, за която Макрон говори още преди Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом?
- Стратегическата автономия е нож с две остриета. Мерц не е абсолютно убеден, че Европа трябва да следва този път, защото това би означавало да обърнем гръб на Америка. Мерц трудно би приел Европа да посрещне многополюсния свят, към който вървим, напълно самостоятелна, без партньорството на Съединените щати.
Но междувременно в Белия дом се завърна Доналд Тръмп, а с него настъпиха големи промени в света, които накараха Фридрих Мерц да бъде много по-склонен да приеме стратегическия суверенитет като обща европейска цел.
- Доналд Тръмп започна втория си мандат с гръм и трясък. Новият канцлер е убеден трансатлантик. Колко трудно ще му бъде с Тръмп?
- Две големи предимства има Фридрих Мерц - той не е нито Олаф Шолц, нито Ангела Меркел. Това са германските канцлери, които Доналд Тръмп познава и не харесва.
В този смисъл Мерц поне има шанса да изгради по-добри отношения с Тръмп. Нещо повече - това е негово задължение като канцлер. Ако си спомняте, още в нощта на изборите през февруари той заяви, че европейците вече не могат да разчитат на американците както досега, и че Европа трябва да си стъпи на краката и да изгради надеждна система за сигурност. Ако правилно разчитам думите му от 23-ти февруари, Европа трябва да укрепи отбранителните си способности, но без да загърбва партньорството със Съединените щати. Така че Мерц ще бъде канцлер, който ще търси европейски съмишленици за нова организация на съюза с Вашингтон.
- Знаем вече, че за Доналд Тръмп НАТО не е съюз от първостепенно значение. За разлика от Фридрих Мерц, който вярва в бъдещето на Алианса. Очаквате ли това разминаване да попречи на изграждането на отношения с администрацията на Доналд Тръмп на базата на взаимно доверие?
- Мога само да се надявам, че двамата ще намерят общ език, и съм сигурен, че Фридрих Мерц ще направи всичко възможно това да се случи. Но в същото време вече имаме представа, колко непоследователен може да е американският президент. Ние, европейците, не можем да си позволим да не опитаме да изградим добри отношения със стопанина на Белия дом.
- Мерц сам обяви, че ще бъде "външнополитически" канцлер. Сигурността и отбраната се превърнаха в Европа в ключови политики. Доколко успехът на новото правителство под ръководството на консерватора Мерц в тази сфера ще зависи от министъра на отбраната Борис Писториус, който е социалдемократ?
- Министърът на отбраната от Социалдемократическата партия сега вече има канцлер, който по-скоро ще подкрепя намеренията му за укрепване на отбранителните способности на Германия. Това досега не беше съвсем така.
При официалното изпращане на бившия канцлер Олаф Шолц съпартиецът му Писториус подчерта, че едно от най-големите препятствия пред работата му като министър на отбраната вече е отпаднало - имам предвид дълговата спирачка. Парите са осигурени, сега въпросът е как да ги инвестираме разумно. Това са благоприятни условия за работата на всеки министър, който иска да провежда реформи.
- Украйна може ли да се надява на доставката на крилати ракети "Таурус", г-н Клайне-Брокхоф?
- Мерц отдавна настоява за това. Но трябва да си осигури съгласието на коалиционния партньор. Социалдемократическата партия продължава да е против предоставянето на крилати ракети "Таурус" на Украйна.
- Очаквате ли разминаване в правителствената коалиция в подкрепата за Украйна - от една страна са консерваторите Мерц и външният министър Вадефул, а от другата - социалдемократите Клингбайл и Писториус?
- Вицеканцлерът Клингбайл е социалдемократ, но с много реалистична преценка на ситуацията в Украйна. Затова не смятам, че между двата тандема - канцлера и неговия външен министър от една страна, и вицеканцлера и министъра на отбраната от друга - има или ще възникнат различия. Сдържани са единствено в лявото крило на социалдемократите. Там не са убедени, че Германия трябва да предостави още оръжия, за да накара американците да останат ангажирани с военната подкрепа за Киев.
Конфликт може да възникне по въпроса дали Европа да продължи с доставката на оръжия за Украйна. Нещо повече - тепърва ще се обсъжда дали по примера на Германия отпадането на ограниченията за поемане на нов дълг за въоръжаване може да бъде възприето за целия Европейски съюз. Интересното е, че по този въпрос не по-малко разногласия има сред християндемократите. Така че и в двете партии в коалицията има и ще продължи да има ожесточени спорове.
- Друга силна фигура в правителството е вицеканцлерът и финансов министър Ларс Клингбайл, председател на Социалдемократическата партия. Известно е, че той е бил сред най-приближените сътрудници на Герхард Шрьодер, но бързо се разграничи от него заради пропутинското отношение на бившия канцлер. Символ ли е това за преосмислянето на политиката на социалдемократите към Русия след нахлуването в Украйна?
- Германците трудно могат да разберат начина на мислене на един диктатор, който се опитва със сила да подчини съседна държава. Много хора си мислят, че ако му се даде това, което иска, той ще се спре. За хората е много трудно да разберат, че човек като Путин няма да се задоволи с някакъв компромис, постигнат чрез преговори. Хората тук не могат да приемат, че Путин ще продължи да ламти за още и още. Това са културни различия, които не се ограничават само до социалдемократите и техните симпатизанти.
- Какво значение за външната политика на новото правителство има Йохан Вадефул, новият първи дипломат на Германия? За първи път от 60-те години канцлер и външен министър са от ХДС, а тази особеност се дължи на традицията по-малкият коалиционен партньор да излъчва вицеканцлера и външния министър, досега обикновено социалдемократ или либерал. А това често водеше до разногласия между канцлера и министъра.
- Това е за добро. За първи път от 1966 година канцлер и външен министър са представители на една и съща партия. Някои смятат, че това омаловажава ролята на външния министър. Аз не мисля така. Дори бих казал, че е обратното - когато между канцлера и министъра няма разминаване, това може само да даде допълнителна тежест на правителството.
Вадефул и Мерц споделят много сходни възгледи. Двамата ще говорят с един глас и това е добре за Германия и за нейните партньори.
