Това написа наскоро украинският журналист Денис Трубецкой в статия за германски вестник. "Няма справедлива война, но няма и справедлив мир", опасява се 32-годишният журналист, който живее и работи в Киев.
"Независимо какво ще реши администрацията на Доналд Тръмп, пределно ясно е, че Украйна няма да признае Крим за руска територия. Това е напълно изключено и едва ли някой смислен човек по света би искал това да се случи. Защото идва логичният въпрос: Какво ще последва? Ще последват претенциите на Русия към Харков, Лвов, Киев, или направо към цяла Украйна.
За мен, родом от Крим, идеята на Доналд Тръмп за преотстъпването му на Русия е меко казано странна. Както аз, така и много украинци са шокирани, че нещата се развиха в тази посока. Всички в Украйна знаеха, че с връщането на Тръмп нашата ситуация драстично ще се влоши, но никой не си е представял, че ще стане толкова лошо, че президентската администрация на Съединените щати може да е толкова политически некомпетентна.
В същото време Путин е напът да бъде богато възнаграден за своята с нищо непредизвикана военна агресия срещу Украйна. В досегашните разговори - трудно мога да ги нарека преговори - в нито един момент от Русия не са поискани каквито и да е отстъпки", коментира Трубецкой в интервю за БНР.
Предчувстват ли украинците - поне подсъзнателно, че ще трябва да отстъпят част от своята територия, най-малкото временно?
"Мисля, че трябва да приемем реалността. Трябва да признаем, че със сегашните военни средства, с които разполага Украйна, не можем да възстановим международно признатите граници от 1991 година. С това към момента са се примирили както управляващите, така и украинците. Войната е в патова ситуация и затова Зеленски настоява за примирие, което на практика означава, че поне временно Украйна няма да си върне контрола върху цялата територия."
В една от своите статии пишете, че още преди Крим да бъде анексиран от Русия през 2014 година Вашият роден град Севастопол е проруски. И че една от причините е руската пропаганда, прокарвана основно през държавната телевизия. Как работи пропагандата?
"Севастопол е град с много интересна история. 1783, когато Руската империя завладява Кримския полуостров, Севастопол се превръща в ключово пристанище за руския флот. Така градът става съществена част от руския мит за военната мощ на империята. Така или иначе - Севастопол е наситен с история заради присъствието на руския флот, но жителите му нямат никакво отношение към руските военноморски сили.
Помня добре времето непосредствено преди силовото анексиране на Крим през 2014 година. Тогава надеждите, особено на младите хора, бяха свързани със споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Перспективата, че скоро ще можем да пътуваме свободно и един ден да бъдем част от обединена Европа наистина ни окриляваше. Не бих казал обаче, че по-възрастните хора се вълнуваха от тези изгледи. Те бяха под значително по-голямо влияние на руската пропаганда и трудно се възприемаха като граждани на Украйна.
В този период руската пропагандна машина заработи на пълни обороти. От тогава са приказките, че в Киев управляват нацисти, а това няма как да не се отрази на по-възрастните хора, които още помнят войната. Тогава за първи път се сблъсках със силата на пропагандата. Дори в моето обкръжение това промиване на мозъците нанесе непоправими щети. Говоря за хора, които преди това бяха горди, че са граждани на независима държава."
"Крим винаги е бил руски" - това твърдение го чувате често, предполагам. Какво трябва да се случи, така че хората, които живеят там, да се почувстват толкова добре, че границите и националностите да нямат значение, и да не търсят утеха в миналото?
"Много бих искал това някой ден да се случи. В крайна сметка хората в Крим трябва да си дадат сметка, че при анексирането на полуострова, при този фалшифициран референдум, те нямаха думата. Същото важи и за присвоените части на Запорожка и Херсонска област, за Донбас.
Хората бяха просто използвани за постигането на имперските амбиции на Путин. Това е толкова жалко! И е в основата на това, което се случва днес - да бъде изобщо допуснато, че Кримският полуостров може да бъде признат за руска територия.
Да не говорим, че Крим не е пощаден от войната, независимо че Русия го е обявила за своя територия. Предполагам, че мнозина биха искали да се върне времето преди 2014 година, когато имаше мир.
А твърдението, че Крим винаги е бил руски, просто е глупост, простете този израз. Един бърз преглед на историята на полуострова - от кримските татари, съдбата им по сталинско време до анексирането през 2014-та - потвърждава това, което казвам. Днес мнозинството от населението там е руско, това безспорно е така. Но това се дължи на насилственото прехвърляне на руснаци в Крим."
Говорим с Вас в седмицата, когато се чества 80-та годишнина от капитулацията на Германия във Втората световна война, което отваря пътя към мира в Европа. Отваря го обаче и превъзмогването на враждата между Германия и Франция. Смятате ли, че някога ще бъде възможно Украйна и Русия да се помирят?
"В момента това е немислимо, пък и в обозримо бъдеще не виждам как може да стане. Конфликтът между Русия и Украйна не е само през последните десетина години. Русия е нанесла много дълбоки рани на украинците. С войната тези рани просто отново бяха отворени и те ще кървят още дълго. Русия върна спомените за най-мракобесните години от нашата история и нанесе рани на едно поколение, което е родено и израсна в свободна и независима Украйна, и беше забравило трагедиите в нашата история.
Помня добре ученическите си години в Севастопол, когато се подигравахме, колко излишно драматично класиците на украинската литература описват трагедиите от миналото. Когато Русия започна войната през 2022 година, си спомнихме тази литература и май най-накрая я разбрахме.
Най-новата руска агресия прави превъзмогването на миналото немислимо. Поне в момента не мога да си представя, че сегашните млади украинци ще могат скоро да забравят и да простят."
