Донвена Пандурски – български балетмайстор със завидна европейска кариера, завършва Държавното хореографско училище в София в края на 70-те години на ХХ век и постъпва в Софийската опера. През 1988 г. се дипломира в консерваторията "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург със специалност балетна режисура. От 1989-а живее и работи в Германия.
Поставяла е спектакли с балетните компании на Щутгарт, на Германската опера на Рейн в Дюселдорф, на Pfalztheater в Кайзерслаутерн. Работила е с Кралския шведски балет в Стокхолм, балета на Операта в Гьотеборг, с трупата на Морис Бежар, с London City Ballet, с трупата на Мариинския театър в Санкт Петербург. Автор е на балетни либрета и сценарии за филми. През 2023-та основава Вестфалската балетна академия в германския град Ашеберг.
Донвена Пандурски за новата постановка ''Парижки нощи'' и за работата със Силвия Томова и балетната трупа на Старозагорската опера.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вече три десетилетия Донвена и съпругът ѝ – Михаил Пандурски, живеят в германския град Мюнстер, където тя представя балети в класически и неокласически стил. Преди няколко години нейната близка приятелка, именитата хореографка Силвия Томова я кани да види новото ѝ творение – балета на Стара Загора. "Бях поразена от тази ярка балетна трупа, създадена от различни балетисти от различни националности, много пъстроцветни, всички високи професионалисти, с голяма мотивация" – казва Донвена.
Още тогава се ражда идеята да направи спектакъл за тях. Междувременно ги кани да гостуват в Мюнстер. Успехът е голям, германските зрители са много доволни. "В Мюнстер вече питат – кога българите ще дойдат пак? Всички говорят за това и много добре произнасят името Стара Загора". На Запад има малко места, където се играе класически балет, но хората също имат нужда от него, защото "това е естественото вродено чувство на човека за красота и естетика". Според Донвена обаче става все по-трудно и по-трудно.
Донвена Пандурски за основаната от нея балетна академия, за начина ѝ на работа и източниците на вдъхновение
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"По принцип балетът е скъпоструващо изкуство. В Германия почти навсякъде е вълната на танц-театъра. Което е нещо съвсем различно. Може да се прави от една шепа хора и без декорация. И той също има своето място на съществуване, но много пъти в танц-театъра, в така наречения модерен танц, се изгубва, размива се представата за някакъв критерий за професионализъм и не винаги можеш да разбереш и съдържанието, по-скоро това е една форма. Много често се получава така, че основната цел на такъв стил танцуване е да покажеш някаква оригиналност на формата. Без дори тези, които излизат на сцената, да имат някаква школа. А когато няма школа, няма образование и всеки започва да импровизира и да прави някакви… само и само да впечатли публиката, вече много лесно се размиват границите и се излиза от рамките на истинското изкуство. Аз смятам, че хората, колкото и да са впечатлени, да речем в първите пет минути от нещо подобно, когато няма драматургия, когато няма идея, когато няма дори музика (много често се прави само на шумове) – каквото и да се случва на сцената, то не докосва твоята душа. И тъй като човекът е роден с душа на този свят – има нужда от емоция, има нужда от идея. Затова аз твърдо вярвам, че балетът ще продължи винаги да живее като едно високо изкуство, което да води красивата музика, изяществото до най-тънките струни на човешката душа".
Цитирам ѝ рецензия за нейна постановка, в която пише, че е старателна, дисциплинирана, точна и подхожда към изпълнителите с ясни изисквания, работи със спокоен, уверен тон и умее да изисква, без да обижда и нагрубява. Впечатлена съм от израза "без да обижда и нагрубява" и питам другите хореографи така ли правят? Донвена се смее и благодари за оценката.
"Може би това е въпрос на характер. Когато влезеш в залата – ти си човекът, към който всички погледи са насочени. И те веднага разбират дали ти знаеш какво искаш. За мен е много важно аз винаги наистина да бъда подготвена – предварително за себе си. А другият момент е, че все пак ти имаш работа с живи хора и ситуацията може да бъде всякаква, не може да се предвиди. И точно в такъв случай ти трябва да имаш добри нерви и усет. Както се казва на немски – Fingerspitz, с крайчеца на пръстите си да усещаш нещата, тънкостите, за да можеш да накараш тези хора да се отпуснат, да бъдат предразположени към работата, да ти повярват и тогава вече можеш да искаш максималното от тях. Това е въпрос на натрупване на опит, както казах и въпрос на характер. Някои хора по-трудно могат да овладяват своите нерви. Аз също не съм безчувствена, но успявам да… потискам. Има моменти, когато и на мен ми се иска да извикам, или на някого за нещо да се скарам, но обикновено успявам да го превъзмогна и след това съм благодарна на себе си, че съм успяла, защото съм видяла, че дори когато имам някаква критика, по начина, по който я изказвам, тя има много по-голямо въздействие, отколкото ако аз нагрубя човека."
Това, от което черпи енергия, е музиката. Освен това: литературата, филмите, завръщанията в България, красивата ѝ природа, чистият въздух. Радва се да види близки приятели тук, харесва семплите човешки емоции. А в какво вярва?
"Вярвам в доброто. Вярвам в доброто във всеки един човек. И смятам, че дори когато е много тежко, когато понякога ти се струва, че няма изход, не трябва да се оставяш да бъдеш притиснат до земята. Трябва винаги да вдигаш очи нагоре, към небето и да се зарадваш дори на нещо съвсем минимално, което в този момент можеш да хванеш с око, или с ухо. Това е много важно - човек да вярва в доброто и да се опитва винаги да гледа нагоре, напред".
Снимки: БТА, operasz.bg, Държавна опера Стара Загора
