Тази седмица всичко в мрежата се върти около гласовете — било то политически или папски.
Погледите на целия свят са вперени във Ватикана след съобщението от четвъртък вечерта. В същото време, в Румъния, на първия тур на президентските избори, проведен миналата неделя (4 май), крайнодесен националист разгроми всичките си опоненти.
Симион излиза начело
И така, кой е новият фаворит в румънската надпревара – Джордже Симион? Той се обявява против предоставянето на военна помощ за Украйна, гледа с известен скептицизъм на Европейския съюз и открито се възхищава на Доналд Тръмп. А на първия тур от президентските избори постигна категорична победа – с над 40 процента от гласовете.
Latvijas Radio пита румънския политически анализатор Раду Деликоте за мнението му относно успеха на Симион.
Раду Деликоте, румънски политически анализатор (на английски език):
„От една страна, той успя да спечели сърцата и умовете на диаспората, а от друга, въпреки че беше председател на партията, той все още се възприемаше като кандидат, който е против властта.“
Всъщност, един от ключовите фактори за втория тур ще бъде гласът на диаспората – около петте милиона румънци, живеещи в чужбина, които представляват една пета от населението на страната.
Изненадващо, предвид ярко евроскептичната му реторика, Джордже Симион спечели над 60 процента от гласовете на тази група, като подкрепата му сред румънците, живеещи в Западна Европа, беше значително по-висока от тази в Източна Европа. Това може да е знак за силен социално-икономически елемент, тъй като в Западна Европа голяма част от румънската диаспора принадлежи към работническата класа.
Това проучване реално е повторение на президентските избори, проведени през ноември, които бяха спечелени от крайно десния аутсайдер Калин Джорджеску, но впоследствие бяха анулирани след обвинения в измами по време на кампанията и руска намеса.
Последната кампания се провежда в условията на политическа нестабилност и големи протести срещу анулирането на предишния резултат. Много румънци поставят под съмнение легитимността на анулирането на изборите на Джорджеску - да не говорим за забраната му да се кандидатира отново. Симион успя да използва тази криза за собствените си цели, казва Деликоте.
Раду Деликоте, румънски политически анализатор (на английски език):
„Наистина смятам, че той успя много добре да улови и дори да канализира вълната на недоволство, която се надигна, след като Джорджеску беше отстранен от участие за втори път.“
В пряко включване по Радио Румъния социологът Дан Юркан описа политическите настроения, които в момента вълнуват страната.
Дан Юркан, социолог (на румънски език):
„В обществото има определен вид енергия, която се събуди през ноември 2024 г., когато беше избран Калин Джорджеску. Изборите бяха отменени, подхрани се още повече разочарованието, а суверенитетът, така нареченият суверенитет, не стихна. Напротив, преди това той се измерваше някъде между 27 и 37%, ако съберем ноемврийските гласове на Джорджеску и Симион. Сега той надхвърля 40 процента! В обществото има разочарование, гняв. Това е гняв, насочен не само срещу сегашната управляваща коалиция, която всъщност вече не съществува, но и срещу основните партии. (...) Много хора на възраст между 18 и 50 години, хора с ниски доходи, с по-ниско образование, вече не се чувстват представени от сегашните политически партии.“
На втория тур на 18 май Симион ще се изправи срещу центристкия, независим кмет на Букурещ Никушор Дан, който на първия тур получи едва 21% от гласовете. Досега румънската левица не беше склонна да подкрепи Дан, но това може да се промени - особено предвид предположението, че Симион може да назначи радикалния Джорджеску за министър-председател, ако отново спечели.
Политологът Джордж Джиглау подчерта в същото предаване на Радио Румъния, че подобна ситуация може да доведе до още по-големи политически сътресения.
Джордж Джиглау, политолог (на румънски език):
„Ако Джордже Симион, който даде някои обещания по отношение на министър-председателя, спечели, предсрочните избори може да се превърнат в реален вариант. Причината е, че може да не се намери парламентарно мнозинство, което да подкрепи правителство с Калин Джорджеску начело. Ако обаче се наложи Никушор Дан, това ще бъде ясен сигнал към останалите партии, че – добро или лошо – обществото, или поне мнозинството от избирателите, не желае радикално отклонение от сегашния курс.“
Последици за Европа?
Тези избори се провеждат на фона на засилващия се национализъм в Европейския съюз. Победата на Симион може да укрепи евроскептичната фракция в Брюксел, оглавявана от унгарския и словашкия министър-председател.
Джорджо Комай е изследовател в базирания в Северна Италия мозъчен тръст Transeuropa Balkans and Caucasus Observatory (OBCT). Той разговаря с Радио 24 за опасенията, които това поражда в столицата на Европа.
Джорджо Комай, изследовател в Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (на италиански език):
„Да, безспорно има притеснения. От своя страна Симион понякога се опитва да омекоти изказванията си, използвайки името на Джорджеску, за да запази двусмислена позиция и да избегне ясно изразена позиция. Той се стреми да подчертае близостта си с други европейски играчи – на първо място с партията „Братя на Италия“, която е пример за формация с донякъде сходни възгледи, с които се надява да се нареди рамо до рамо на европейско ниво. Но, разбира се, съществуват сериозни опасения, защото докато всички възможни варианти преди бяха твърдо проевропейски, сега често са двусмислени или отразяват съвсем различна визия за Европейския съюз.“
Президентските избори в Румъния приличат на мексиканска сапунена опера, казва политическият наблюдател Тармо Юристо пред Kuku Raadio. И все пак, допълва той, тъй като Румъния е голяма страна на източния фланг на Европа и една от най-новите държави-членки, това, което се случва там, е от значение.
Тармо Юристо, политически наблюдател (на естонски език):
„На карта е заложено дали Румъния ще продължи по своя път в Европейския съюз. Съвсем наскоро страната направи крачка напред с присъединяването си към Шенген. (…) Но е възможен и сценарий като в Грузия, където правителството, дошло на власт, реши – ако не официално да обърне курса – то поне да влезе в открит конфликт с централната линия на политиката на ЕС. (…) Става дума за това дали ядрото на Европа, така да се каже, ще продължи да се сплотява и да се обединява.“
Юристо дори изказва предположението, че ако новите страни членки започнат да се отдръпват от основните европейски принципи и ценности – както вече направи Унгария – това допълнително ще намали шансовете за присъединяване на нови кандидати към ЕС.
kuku.pleier.ee - Според наблюдатели сценариите за бъдещето на Румъния могат да променят цялата политика на ЕС спрямо новите страни членки
Вотът във Ватикана
Междувременно, в края на деня в четвъртък, бял дим се извиси от комина на Сикстинската капела, с което бе поставен край на конклава на римокатолическите кардинали — и всичко това се случи като че ли за миг!
След като получи необходимите две трети от предложените 133 гласа, кардинал Робърт Франсис Прево бе обявен за 267-ия суверенен понтифекс. 69-годишният американец, който е прекарал десетилетия от живота си, работейки в Перу, ще бъде известен като папа Лъв XIV.
Това беше изненадващо бързо решение от страна на Ватикана, тъй като кардиналите бяха в уединение едва от сряда следобед. Макар и последните два конклава — през 2005 и 2013 година — също да са продължили само по два дни, всички предишни са се проточвали значително по-дълго.
Папа Лъв XIV се изправя пред изключително важното предизвикателство да обедини Католическата църква, разкъсвана между традиционалистите, т.нар. „консерватори“, и „прогресивистите“, какъвто беше покойният папа Франциск.
В навечерието на гласуването радио Skai се обърна към Йоанис Лилис, богослов в Патриаршеската висша църковна академия на Крит, с въпроса към кой от двата лагера, според него, ще принадлежи следващият папа.
Йоанис Лилис, богослов (на гръцки език):
„Мисля, че ще бъде прогресивен, както предшественика си, но ще действа много умерено и предпазливо, като в известна степен ще се допира и до консерватизма. Защото ще трябва да удовлетвори и по-консервативните римокатолици – както кардиналите и духовниците, така и обикновените вярващи. Вярвам, че ще поеме по този път, защото Католическата църква е изключително добре организирана. Знаете, че по време на мандата на всеки папа те вече проучват какви ще бъдат следващите им стъпки. Те не чакат до момента, в който бъде избран нов папа. Те търсят човека, който ще обслужва тази конкретна линия“.
Интуицията му може би се е оказала вярна, тъй като духовникът, роден в Чикаго и близък сътрудник на покойния папа Франциск, има репутацията на умерен и диалогичен глас във Ватиканската курия – управленския орган на Светия престол – способен да помирява противоположни гледни точки.
Renascença, с голям екип в Рим по време на този конклав, следи отблизо събитията. В разговор с португалската ни партньорска радиостанция, ватиканският анализатор Аура Мигел подчерта, че в крайна сметка всеки папа е само едно звено в многовековна верига и независимо от личните му убеждения, приемствеността е гарантирана.
Аура Мигел, Ватикански анализатор (на португалски език):
„Винаги ще има приемственост, защото тук не се избира наследникът на Франциск, а на Петър. Неговият 267-и приемник. Ако се обърнем назад, ще видим, че подходът на папа Бенедикт XVI имаше малко общо с този на папа Йоан Павел II, и въпреки това приемствеността беше запазена – просто на друго ниво.“
В Гърция Йоанис Лилис посочва, че тези избори са от значение и за некатолиците.
Йоанис Лилис, богослов (на гръцки език):
„По своята същност православните християни, протестантите и римокатолиците поддържат близки отношения на сътрудничество, дори по въпроси, свързани с църквите и съвместните инициативи - благотворителни и социални акции, да речем. Силната Римокатолическа църква в чужбина, особено в Съединените щати, оказва голяма подкрепа на останалите вероизповедания. В Гърция невинаги осъзнаваме това, защото тук мнозинството са православни християни, а католиците са малцинство. В чужбина обаче един силен папа с ясна насока - т.е. една силна Римокатолическа църква с ясна позиция - неминуемо е от полза и за нас.“
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете
тук
Автор: Джоана Невил, Информационна агенция Euranet Plus
, за да научите най-важното от деня!
