"Съвременното човечество има абсолютна непоносимост към болката. Не може да я допусне дори за миг", каза пред БНР авторката. И добави, че в книгата тя противопоставя съвременния инстинкт да отблъскваме болката срещу главния герой – човек, който се смята за неспособен да изпитва болка, липса, загуба и може би вина:
"Това е баща, който е оставил на 100% семейството си, няма никаква връзка с детето си. И все още не е изпитал болката от това, все още не е изпитал вината за това. Той смята това за правилно решение и читателите ще разберат защо в книгата. Опитвам се да разгледам болката от различни страни и да разбера дали все още способността ни изобщо да я изпитваме не ни прави човеци. Тоталната борба с нея, ужасът от нея може би отнемат всъщност нещо човешко от нас. Литературата сякаш е останала единствена територия на мазохизъм, който може да си причиним чрез тежко четиво, чрез трудни теми. Вярвам, че тя трябва да ни смущава, разстройва, да ни предизвиква. По някакъв начин литературата трябва да боли".
Това, което се опитах да направя за първи път, е да разкажа този роман през гледната точка на чужд за България човек – израелец, който обаче идва тук, без това да е емигрантски роман, обясни Апостолова в предаването "Хоризонт до обед". По думите ѝ романът акцентира на приликите между тези две страни. "И то на приликите в нещата, към които трябва да сме критични", допълни тя и уточни, че книгата е била завършена преди събитията в Израел. "За мен беше важно Израел да присъства като много наситен културен фон", каза авторката и разказа за образите в романа.
Когато болката най-накрая дойде, тя ще отключи врати и тогава ние ще трябва да решим, героят ще реши през коя врата ще мине, отбеляза също Апостолова.
Цялото интервю на Ирина Недева с Антония Апостолова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
