Интервю на Ангелина Пискова с Давор Щир в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Еврото донесе повече положителни неща за Хърватия, каза в интервю за БНР хърватският евродепутат от Европейската народна партия Давор Щир. Хърватия е последната страна от ЕС, приела еврото, и това стана през 2023 година.
Конкретно той посочва реформите, които страната е трябвало да извърши заради присъединяването си към еврозоната и те са довели до постигането на по-голям БВП. Като недостатък Щир посочва инфлацията. Суверенисти са се опитали да организират референдум, но не са събрали достатъчно подкрепа.
Изминаха почти две години и половина, откакто Хърватия прие еврото. Как промени това ежедневието на хората?
Очевидно промяната беше към добро. Присъединяването на Хърватия към еврозоната, на първо място, ускори някои реформи, така че да се структурира финансовата ни позиция. Трябваше да изпълним всички критерии и това беше добре за самата държава, за да направи всички тези реформи. Например, да намали процента на публичния дълг, така че да имаме много малък и дори никакъв бюджетен дефицит. Това ни позволи да балансираме финансите си, за да изпълним критериите за еврозоната. В допълнение получихме подобрен кредитен рейтинг - три пъти А, а това е изключително важно за достъп на капитала и инвеститорите. Очевидно не всичко беше положително, навсякъде има други аспекти, за които трябва да се погрижите. Нашата Централна банка и правителството казваха, че приемането на еврото ще се отрази на инфлацията в самия момент на приемането - когато замествате националната валута с еврото. Но когато сравним ситуацията в Хърватия с други страни-членки, които не са се присъединили към еврозоната, например със съседна Унгария, инфлацията там беше далеч по-висока, както и в държавите извън еврозоната. В дългосрочна перспектива получихме повече стабилност, повече достъп до капитали, а това е условие за по-голям растеж на БВП, който Хърватия постига сега.
С колко се увеличи инфлацията при приемането на еврото?
В този момент явно имаше спирала от инфлационен натиск не толкова заради въвеждането на еврото, а заради руската агресия в Украйна и нейното влияние върху енергийните пазари. Така че подобен натиск имаше в цяла Европа. Приемането на еврото в Хърватия трябва да бъде поставено в този контекст. След това обаче инфлацията беше намалена и сега може да се управлява. Все още имаме проблеми. Но след като получихме по-добра икономическа и макроикономическа ситуация, това позволи на Хърватия и нейния бизнес да инвестира повече и ускори растежа на БВП.
Сравнихте Унгария с Хърватия. Бихте ли сравнили Хърватия и България в същия контекст?
Смятам, че България също има възможността, особено след като се присъедини към Шенген, да приключи процеса си на интеграция, като приеме еврото и стане част от еврозоната. И нашата амбиция беше да се присъединим към Шенген и към еврозоната, след като влязохме в ЕС. Не беше лесно, както не е и за България, но смятам, че тази пълна интеграция носи все повече стабилност като предварително условие за растеж. Така че от тази перспектива вярвам, че България ще спечели, като приеме еврото.
Имаше ли недоволни от приемането на еврото и някоя партия или личност поиска ли референдум?
Имаше инициатива на една политическа партия за събиране на подписи за референдум. Тя обаче не събра необходимия брой, затова той в крайна сметка не се състоя, но беше отворен дебат. Възрастните казваха, че искат да приемат еврото, но се боят от инфлацията, която ще последва. Но те не прецениха какъв би бил ефектът, ако това не стане и се каже: "Подписахме към договора за ЕС, че ще приемем еврото, но в този момент спираме" и какъв сигнал изпраща това на пазарите и инвеститорите. Явно хърватските граждани разбраха, че това не е пътят и не се подписаха под това предложение, не се събраха необходимия брой подписи и референдум не се проведе. Това, което винаги сме твърдели по време на парламентарни дебати, е, че хората също така са гласували за еврото, когато проведохме референдум за присъединяването ни към ЕС - след подписването на договора и преди неговото ратифициране през 2012-а година. В него се казва, че ще приемем еврото. Предполагам, че същата ситуация е и в България.
Коя точно партия поиска референдум за еврото?
Партията на суверенистите. Те защитаваха идеята да запазим националната валута. Очевидно е, че в момента еврото е нашата национална валута - нашите национални символи са върху него. Така че в този момент можем да кажем, че нашите национални символи, които бяха само върху националната ни валута, сега са върху валута, която се използва на целия континент. И не получихме по-малко суверенитет, а го споделяме и разширяваме влиянието на Хърватия.
Какъв процент подписи събраха суверенистите?
Не можаха да съберат достатъчно. Според нашия закон, те трябва да са 10 на сто от регистрираните гласоподаватели. Това е значително висок праг, но не е невъзможно да се постигне. Има случаи, когато са събирани необходимите подписи за други инициативи.
Има ли хора, които две години и половина след приемането на еврото съжаляват, че това се е случило?
В Хърватия има много голям консенсус за присъединяването към ЕС и всичко, което произтича от това, включително приемането на еврото и присъединяването към Шенген. Двете основни политически партии - център ляво и център дясно, се конкурират помежду си, но споделят една и съща проевропейска платформа. Същото може да се каже и за центристките партии. По време на дебата за еврото, някои от тях казваха, че го подкрепят, но не са сигурни, че сме подготвени или при тази инфлация едва ли времето е най-подходящо за това. Както ви казах, става дума за цените на енергията заради руската агресия в Украйна. За щастие, този въпрос вече не стои. И от тези, които гледаха с подозрение преди две години и половина, сега нито един от тях не казва: "Искаме да излезем от еврозоната". Това потвърждава, че решението е било правилно.
Знаете ли, че активисти на "Възраждане" са ходили през февруари в Хърватия и са заснели филм, според който страната върви надолу след приемането на еврото?
Знам, че имаше гласове в Хърватия, както и в други страни, които казваха: "Не правете това, защото в Хърватия стана много зле". Но мисля, че те много грешат. Първо, както казах, нито една политическа партия с антиевропейска програма не получи значителна представителност на нито едни избори. Да, имаше инфлация, с която трябваше да се справим при преминаването към еврото, това се е случвало и в други страни. Тези уроци могат да се научат - не всичко е черно или бяло. Новите страни-членки могат да вземат от нашия опит и може би да установят по-добър и ефективен контрол, за да избегнат неоправдано повишение на цените в този момент. Но все пак тази инфлация се случи само в онзи момент, а не беше продължителен процес. Всички други проблеми, които я причиняват, бяха свързани с различни аспекти. Може би се дължаха на факта, че внасяхме много храна, защото тя засегна най-вече хранителните продукти. За съжаление, ниската производителност на земеделски продукти в Хърватия е една от причините, но това не е свързано с еврото като такова. Много е лесно за популистките партии да се хванат за един единствен проблем, дори това да не е правилно, но така лесно се дава някаква картина. Въпреки това, аз не подценявам хърватските граждани. И на изборите ни миналата година - национални, европейски, местни, нито една антиевропейска партия не получи значителна подкрепа.
Дали резултатът от евентуален референдум в Хърватия би бил по-различен, ако инициативата идваше от президента или премиера тогава?
По конституция нашето правителство има право да свиква референдум или по гражданска инициатива. Разбира се и парламентът. Естествено, щеше да бъде различно, ако правителството беше решило да свика референдум, тъй като не се налага събиране на подписи и той така или иначе щеше да се проведе. Но смятам, че резултатът би бил почти същият. Тази инициатива показа, че дори да има по-гласовита група хора, които казват: "Еврото е предателство на отечеството, губим си идентичността", по-голямата част от хората не следват този наратив.
Какво послание бихте изпратили до българите?
Мога да споделя нашия опит и да кажа, че Хърватия спечели от въвеждането на еврото. И ако с този опит могат да се подкрепят вътрешните дебати в България, бих бил много щастлив.
Чуй новината: 
