"Близо 13 на сто от хората страдат от хронично бъбречно заболяване, а една трета от болестите в нефрологията се предават по наследство, каза за БНР проф. Емил Паскалев - началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в УМБАЛ "Александровска".
"Увреждането в тройката заболявания - захарен диабет - бъбречно нарушение - хипертония е взаимно свързано. Когато някое от тези заболявания или усложнения се появяват, ние знаем, че автоматично се ангажират и останалите две системи.
По отношение на нарушения на бъбречната функция много по-голямо въздействие има захарният диабет. При него има и ръст на заболелите - имаме 600 хиляди диабетици и един милион пациенти с артериална хипертония, но въпреки, че захарният диабет е с по-малък брой пациенти, той задължително и по-лесно уврежда бъбречната функция.
Захарният диабет нарушава структурите на най-малката функционална единица на бъбреците - това са нефроните. Те се увреждат от високо ниво на кръвната захар много бързо.
Като се има предвид, че имаме и много по-съвременни терапии, които удължават живота на пациентите с диабет, това означава че колкото е по-продължителен диабетът, толкова повече са бъбречните увреждания на този пациент, изтъкна проф. Паскалев.
"Тези пациенти диабетици се лекуват водещо от ендокринолозите, а ние като нефролози наблюдаваме състоянието на бъбречната функция, зависимост от напредналия захарен диабет. Имаме достатъчно методи, за да определим точната степен на увреждане. И това се съобразява с останалите терапии на пациента, допълни специалистът.
Проф. Паскалев припомни, че у нас вече има модерни комбинирани терапии за лечение и на захарния диабет и нарушената бъбречна функция. Освен тях има и допълнителни подкрепящи лечения, като достъпът на пациентите е улеснен по линия на НЗОК.
"Повече от 10 години тези медикаменти са доказали ефективността си в комбинираната терапия - и при диабета, кардиологични и бъбречни проблеми.
За определяне на състоянието на бъбречната функция се изследва по НЗОК серумния креатинин. След това чрез формула се изчислява степента на бъбречната функция, като това става автоматично чрез изследването на кръв във лабораторията. Резултатът излиза автоматично с креатинин и кратининов клирънс, което дава информация за скоростта на гломерулната филтрация (нивото на креатинин в кръвта е важен показател за състоянието на бъбреците и тяхната функция), поясни нефрологът.
"Когато вече имаме диагностицирани пациенти, ние нямаме проблеми в лечението. Проблемът е да се мисли за заболяването преди това - тоест да имаме скрининг. Този процент от 13 на сто пациенти с хронично бъбречно заболяване сочи, че ние не уважаваме своята бъбречна система и не я проверяваме, не я изследване. Това е нашата лична отговорност, никой не може да ме накара за се изследвам, нито министъра, нито Господ, ако аз това не го направя. Две изследвания - кръв и урина дават перфектни резултати.
Иначе скрининг за ХБЗ е провеждан в България преди 12 години. Оттам са ни и данните. Към днешния момент очакваме да се направи нов по-мащабен скрининг, благодарение на Българското дружество по нефрология и усилията на нефролозите от цялата страна.
Такъв пример е в Кюстендил, където с подкрепата и на местната власт, в лаборатория се правят такива безплатни изследвания, като всеки може да отиде след работа и да си пусне това изследване.
За да стане факт националният скрининг, са необходими още средства, освен тези на Дружеството, заяви още проф. Паскалев.
Той призова веднъж годишно всеки от нас да си прави изследване на бъбречната функция, но ако има наследственост, това трябва да не се крие от другите родственици, за да се изследват и те, за да има навременна диагностика и лечение, защото съвременните лечения имат много добър резултат, каза проф. Емил Паскалев.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
