Все още сме в средата на май, но във въздуха вече се носи усещането за лято – денят става чувствително по-дълъг, събличаме дебелите дрехи, дръвчетата и градинките край нас се покриват с плътна буйна зеленина. През хубавите топли почивни дни ни се иска да избягаме от градската суета дори за малко. Затова решихме да ви подхвърлим една идея за прекрасна релаксираща разходка из околностите на София – към забуления в легенди извор "Живата вода".
Изходната ни точка е софийското село Кладница, кацнало по южните склонове на Витоша. Ако сте с автомобил, по-добре да слезете на самия изход от селото към гората, за да си спестите дълго ходене по прашния асфалт.
За разходка с умерено темпо от селото до извора и обратно си отделете около четири часа. За да стигнете до целта, следвайте синята маркировка.
Трябва обаче да се внимава, тъй като тази маркировка често се губи в зеленината, и без да искате, можете да се окажете на друго място.
Не е изключено край вас да профучи някоя групичка младежи – екстремни мотористи, оставящи след себе си дълбоки коловози. Но иначе по маршрута е тихо и приятно, няма много хора.
Природата е разнообразна – редуват се букови и брезови гори, по-ниска храстова растителност, люляци, поляни с красивия бял бърдун
и други благоуханни цветя, ягоди, а в района на извора – и див чесън.
Край "Живата вода" има пещера, както и изграден заслон с място за палене на огън, предлагащ чудесна възможност за пикник под ромона на водата. Битува твърдението, че тя има лечебна сила. Но дори да не е така, винаги е приятно да се освежиш след прехода в планината.
Особеност на карстовия извор, който е и целта на нашата днешна разходка, е, че водата от него излиза на тласъци – ту се появява, ту спира, което ражда около него много легенди. Казват, че изворът е чувствителен към грешните души – ако пред него застане грешник, водата секва, а за праведните тя тече в изобилие. Но има и друго, по-рационално, обяснение за явлението, а именно, че водата се събира в кухина под земята и когато се напълни, се излива на повърхността. Водата е каптирана и тече от каменна скулптура на глава на змей – пазител на извора, която мнозина оприличават на крокодилска.
Разказват, че тя е изработена на доброволни начала от каменоделеца от село Кладница Негри Рангелов Будинов през 50-те години на миналия век.
Снимки: Миглена Иванова
