Една азбука, едно послание към Европа и много хипотези – глаголицата е ключ към нашето наследство и национална идентичност. По повод 1170-годишнината от създаването ѝ се пренасяме назад във времето и по-точно през IX век, когато Солунските братя – Кирил и Методий – поставят основите на славянската писменост. И макар че точната дата е спорна и се изчислява по различни летоброения, значението ѝ е основополагащо – създаването на глаголицата, като първият графичен образ на славянския език се определя като явление и феноменален културен пробив в тогавашния свят. В интервю за Радио България проф. д-р Елисавета Мусакова, експерт към отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в Националната библиотека каза:
"Създаването на глаголицата, което само по себе си е обвито все още в една мистерия, е изключително важен акт в историята на европейската култура. Защото се създава една нова азбука, която записва езика на един народ, който дотогава някак си стои в периферията на тогавашната Европа. От една страна имаме западните държави, а от друга – голямата Византия, а славяните са някъде помежду тези големи сили. И изведнъж техният глас се чува. Защото, ако вярваме на житието на св. Кирил Философ, тяхната мисия е византийска мисия. Те в крайна сметка са изпратени при Великоморавския княз Ростислав, за да направят така, че неговият народ да може да слуша Светото Писание на собственият си език т.е. на славянски език, а не на латински."
В основата на глаголицата имаме три свещени знака: кръст, символизиращ християнството, триъгълник – знакът на Светата Троица, Отеца и Светия Дух и кръг – олицетворение на универсума. Но най-важното е, че тази азбука носи собствена визуална идентичност, отличаваща я от всички познати писмености.
"Тази нова писменост е основана на т.нар. фонетични азбуки – т.е. за всеки звук има съответна буква. Лично аз смятам, че това са най-хубавите азбуки – там, където имаш звук, имаш графичен знак. Каквото пишеш, това говориш и това чуваш, с много малки изключения. Така че глаголицата е създавана на принципа на тези фонетични азбуки. Но в крайна сметка тя се води по реда на гръцката азбука, която е достатъчно авторитетна, защото Византия е големия авторитет по онова време" – казва проф. д-р Елисавета Мусакова.
Уникалността на формите на глаголическите букви остава тема на научни изследвания, хипотези и догадки. До момента нито една от тях не е дала окончателен отговор :
"По-интересният въпрос е какви са конкретните буквени форми? Откъде идват те? Защо те не приличат на гръцките? И защо не приличат на нито една азбука, която е създадена до този момент? А до този момент (ІХ в.) имаме много различни азбуки. И тук започват научните спорове и спекулации – дали не е заимствано от гръцкото бързописно писмо минускул, етиопското писмо, някои букви от еврейската азбука и т.н. Това са редица хипотези, които са изричани от учените още от XIX век. И до ден днешен няма пълно съгласие за това на какви форми на буквите от тези чужди азбуки принадлежат действително и кои са изобретения на св. Кирил или Константин Философ."
След жестоките гонения във Великоморавия учениците на св. Кирил и Методий намират убежище в България, където разпространяват новата писменост. В крайна сметка преходът от глаголица към кирилица се случва сравнително бързо, вероятно под влияние на Симеон I (управлявал 893 – 927 г.). Пристъпвайки към консолидация на държавата, той е предпочел по-познатия на администрацията шрифт. Заместването на кръглите и сложни глаголически знаци с по-опростени и близки до гръцките кирилски букви улеснява управленската и църковната дейност на българската държава. За жалост никой от достигналите до нас глаголически ръкописи не е датиран. Ние не знаем кои са първите книги на глаголица, нито можем да кажем дали паметниците, достигнали до нас, са създадени в днешните български или македонски територии, или пък са по-късни копия, написани в Синайския манастир "Света Екатерина", твърди проф. д-р Мусакова.
Вижте още:
Снимки: архив, Facebook/ Глаголица, БНР, Институт за български език, Венета Павлова
