Насред силния шум от политически разпри темата за образованието също кънти в общественото пространство с канонада от следващи едно след друго предложения на МОН, които не изглежда да са подплатени с научни доводи, изследвания, дългосрочно планиране и обществено обсъждане, затова пък предизвикват разногласия, подозрения и тревога у хората, пряко засегнати от тях, но и сред гражданите на държавата ни изобщо.
На този фон неотдавна група съмишленици, активно участващи в обществения живот, поставиха началото на инициатива, наречена "Училището, което искаме". Всички граждани са поканени да напишат накратко какво според тях трябва да бъде училището, на което поверяваме децата си. Текстът със снимка на автора ѝ се изпраща на организаторите и се публикува в група във фейсбук със същото име "Училището, което искаме".
Цвета Брестничка е известна като дългогодишна председателка на УС на асоциация "Родители", гражданска активистка, писателка и пътешественичка, майка на 4 деца и баба на 7 внучета, както сама казва за себе си. Тя е една от инициаторките на кампанията "Училището, което искаме". В рубриката "Всичко за образованието" тя споделя какъв е замисълът на начинанието.
"Не си представяме, че с една кампания ще преобърнем образованието, просто даваме заявката, че имаме нужда от ново преформулиране на целите на образованието. Тази кампания по някакъв начин е отзвук и на кампанията, която направихме каква болница искаме и която беше в основата на промените в стъпките за изграждане на национална детска болница. Всъщност това, че обществото толкова силно се ангажира с темата, доведе до това, че целият процес за изграждане на детската болница беше поставен на здрава основа, така че в края на краищата дори тези, които имаха съпротиви в началото, по-консервативно настроените хора, хората, които искаха бързи решения, се убедиха, че най-доброто, което можем да направим, е, като го направим заедно, така че болницата да бъде добра и за децата, и за родителите, и за лекарите, и за сестрите – за всички хора, които са ангажирани с детското здравеопазване. И че болницата не е само сграда, а всичко, което се случва около и в тази сграда.
По същия начин искаме този разговор за образованието да ни помогне да се обединим, да престанем да се делим на родители срещу учители, учители срещу деца, деца срещу възрастни, директори срещу учители, министерство срещу служители или педагози и така нататък, т.е. тези безбройни разделителни линии, които непрекъснато се появяват между нас, да успеем да ги надмогнем и да си поставим общата цел. Разбира се, това никак не е лесно, защото знаем, че хората са различни, имат различни убеждения, различни представи, но всички искаме най-доброто за децата и, ако не можем да се обединим да постигнем това най-добро за децата, бъдещето ни е обречено.", казва Брестничка.
