Европейската комисия заяви в сряда, че страните от ЕС са постигнали значителен напредък към заложените климатични цели за 2030 г., като актуализираните национални планове доближават блока до намаление с 54% на емисиите на парникови газове и постигане на 42,5% дял на възобновяемите енергийни източници.
Ако бъдат изцяло приложени, настоящите политики почти ще постигнат целта на ЕС за съкращаване на емисиите с 55%, определена от Европейския закон за климата.
"Можем да постигнем 55% и трябва да изградим условията, за да достигнем 90% до 2040 г.", посочи еврокомисар Тереса Рибера, подчертавайки неотложната необходимост от ускоряване на усилията.
ЕС вече е намалил емисиите с 37% от 1990 г. насам, като същевременно е увеличил икономиката си с почти 70%, сотбеляза еврокомисар Вопке Хукстра.
"Действията в областта на климата и растежът вървят ръка за ръка", каза той.
Хукстра също така подчерта, че инвестирането в чисти технологии е жизненоважно за укрепване на индустрията на ЕС и отключване на нови пазари.
"Актуализираните национални планове за енергетика и климат потвърждават силния ангажимент на държавите членки да постигнат целите си за 2030 г. и да превърнат енергийния преход на Европа в реалност", посочи еврокомисар Дан Йоргенсен и добави:
"Възобновяемата енергия се превръща във водещ източник на електроенергия в ЕС и ние намаляваме крайното си потребление на енергия. Ще постигнем декарбонизация, защото тя осигурява не само чиста енергия, но и качествени работни места, растеж и енергийна сигурност. Но трябва да направим повече, за да ускорим ползите от прехода, да намалим търсенето на енергия, да подобрим енергийната ефективност и да гарантираме, че тези амбиции ще се материализират, докато завършваме нашия енергиен съюз".
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, като унищожаващи реколтата наводнения и смъртоносни горски пожари, свързани с изменението на климата, засягат страните от ЕС все по-често, отбелязва Ройтерс.
Но с индустриите, които се борят с високите цени на енергията, след като Русия намали доставките на газ през 2022 г., и перспективата за американски тарифи, ЕС е изправен пред нарастващи призиви от правителствата да смекчи зелените мерки за затруднените предприятия.
Комисията посочи силния напредък в енергийния сектор, като възобновяемите източници покриват 24% от потреблението на енергия в ЕС през 2023 г.
Селското стопанство и транспортът обаче са сред изоставащите сектори, отбеляза ЕК.
Миналата година фермерите организираха месеци на протести в цяла Европа, критикувайки зелените политики на ЕС. Селскостопанският сектор до голяма степен е избегнал климатичните мерки на ЕС, а Брюксел отслаби някои екологични правила за фермерите в отговор на протестите.
Въздействието върху околната среда от земеползването – което включва земеделие и горско стопанство – също се е изострило от рекордните горски пожари, които изчерпват способността на земята да съхранява въглерод. Не се очаква "поглъщането" на въглерод в ЕС, съхраняван в естествени екосистеми като пасища и гори, да се подобри до 2030 г., заяви Комисията.
Климатичната цел на ЕС за 2030 г. е една от най-амбициозните сред големите икономики в света. Комисията се готви да предложи климатична цел за 2040 г., но отложи предложението с месеци поради политически съпротиви.
