На 2 юни се покланяме пред Христо Ботев – ревностен радетел за свободата на България, поет и публицист. Точно в 12:00 часа сиренен вой и минута мълчание напомнят за подвига на революционера и на всички загинали за свободата на родината. Традицията, свидетелстваща всенародната почит към героя, датира от 1948 година. Един от последните документи, написани собственоръчно от Христо Ботев и достигнали до нас, е личното му тефтерче. При какви обстоятелства се появява, каква информация откриваме в него и как е успяло да се съхрани за поколенията разказваме в следващите редове.
Огнената публицистика на Христо Ботев показва, че българската емиграция във Влашко през 1875 г. бърза по примера на сърбите в Херцеговина и Босна да вдигне свое въстание. За да не бъде пропуснат моментът, революционно настроените, наричани "младите", искат въпросът за освобождението на България също да бъде поставен в дневния ред на европейската дипломация. Това можело да стане само чрез смела въоръжена акция. За всички прозорливи тогава е било ясно, че предстои поредно изостряне на Източния въпрос и промени в европейските владения на Османската империя.
На 12 август 1875 г. в Букурещ се провежда извънредно народно комитетско събрание. Там е приет план за всенародно въстание, което да започне през септември в Тракия. Времето за подготовка вътре в българските земи е много кратко и затова е предвидено навлизането на големи емигрантски чети от Сърбия, Румъния и Южна Русия. Христо Ботев като пратеник на Българския революционен централен комитет (БРЦК) отива в Одеса да набира сред българите в Руската империя и тамошните Славянски комитети хора за четите, пари и оръжие. По това време поетът-революционер купува тефтерче, в което започва съкратено да записва своите разходи и имената на над 200 доброволци, с които се среща.
"Знаем със сигурност, че от името на БРЦК Христо Ботев пътува до Одеса, преминавайки през различни селища, където има компактни български емигрантски групи. Първите имена които се споменават от тефтерчето на Христо Ботев са тъкмо на дейци, които са се подвизавали по това време в рамките на тогавашна Русия. Това са все дейци, които ние ще видим малко по-късно като участници било в подготовката на неслучилото се въстание през септември 1875 г., било като част от апостолите в Гюргево*, било вече като участници в самата Ботева чета – разказва историкът от Софийския университет проф. Пламен Митев.
"Има нещо което малко се знае – продължава проф Митев, – че след като гюргевските апостоли тръгват да подготвят въстанието в Българско, част от емиграцията не е наясно с вече взетите в Гюргево решения и на 6 март 1876 г. в Браила се провежда ново общокомитетско събрание на което се взема решение за подготовка на въстание, въпреки че вече вътре в страната подготовката е започнала. Участниците в това събрание в Браила се договарят да се подготвят големи емигрантски чети, които трябва да тръгнат една от Галац, друга от Браила, трета от Гюргево, четвърта от Турну Мъгуреле и това е продължение на идеите от 1875 г. Когато се стига през април и май до преждевременното обявяване на въстанието в Българско и идеята за голяма емигрантска чета вече трябва да започне да се реализира, на практика предварителната подготовка, започнала от март и април, се довежда до финала в плана на Ботев да създаде чета от над 200 души, които преминават на 17 май в района на Козлодуй, за да се включат в българското въстание."
Няма нищо изненадващо, че на повечето страници в тефтерчето на Христо Ботев откриваме имената на десетки дейци, които присъстват в различните планове от лятото на 1875-та до пролетта на 1876-та за създаване на такива емигрантски чети. "Но факт е, че преобладаващата част са дейци, които взимат пряко участие в Ботевата чета", допълва изследователят.
В тефтерчето на Христо Ботев е оцеляла и чернова на куплет от стихотворението "Обесването на Васил Левски". Поетът е зачертал четливо написания текст, което означава, че римите не са спонтанни, че думите дълго са били редени и обмисляни. Правейки препратка и към днешния ден проф. Пламен Митев подчертава: "Левски изисква да се мисли".
На страниците в джобното тефтерче има и други чернови, допълва проф. Митев.
"Ние откриваме пасажи от писма, които той ще изпраща малко по-късно до свои съмишленици от палубата на "Радецки" между 16 и 17 май, когато той пише две свои прословути писма до група съмишленици от Влашко и там той изразява своята готовност, да изпълни своята "Молитва" (стихотворението "Моята молитва" – бел. ред.) в името на българската свобода. Така че нищо чудно той, по подобие на стихотворението за обесването на Васил Левски, да е правил нещо като чернова преди да напише автентичния текст, който ние познаваме от запазения препис на писмото".
На последната спирка на кораба "Радецки", преди четата да слезе при Козлодуй, Христо Ботев предоставя тефтерчето си на търговеца Димитър Горов, също деец на българското революционно дело. Идеята е то да бъде съхранено, за да не попадне в ръцете на турската полиция. В страниците са записани много имена и адреси, които биха навредили на конспиративната комитетска мрежа. Опитът придобит от революционните дейци след гибелта на Васил Левски ги подтиква да бъдат много внимателни и конспиративни. Ботев дава личен пример за това.
"Че това не е просто акт на съхраняване на архив за бъдните поколения историци, или съмишленици на делото, можем да съдим и по факта, че на Димитър Горов дава и две писма до негови съмишленици във Влашко, както и последното писмо до своята съпруга (Венета) и дъщеря си Иванка, която е невръстно бебе… Димитър Горов заедно със съпругата си слизат на пристанището в Бекет и благодарение на това действие на Ботев ние днес разполагаме с тези последни документи останали написани от неговата ръка", разказва проф. Митев.
………
*След провала на прибързано организираното Старозагорско въстание от септември 1875 г., през декември в Гюргево се събират млади революционни дейци и решават да започнат подготовката на ново въстание в България. Така наречените "апостоли" разпускат комитета и заминават във вътрешността на България, за да готвят ново въстание на българите, останало в историята под името Априлско въстание. Организираната от Христо Ботев чета се включва в Априлското въстание. Превземането на австрийския кораб „Радецки" и слизането на българския бряг на Дунав подпомага тогава популяризирането на българската кауза в Европа.
Снимки: БГНЕС, nationallibrary.bg, bulgarianhistory.org, архив
