Репортаж на Мира Стефанова за предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази година се навършват 116 години от първите официални контакти между България и Япония. Зад тях стоят лични истории, оставили специална следа в отношенията на двете държави извън междуправителствените връзки, политическите речи и официалните визити.
В страната на изгряващото слънце копнеят за България не само заради уханието на розите, вкуса на киселото мляко. очарованието на красивата природа и лечебната сила на минералните извори. Въпреки хилядите километри разстояние, връзката на Япония с България остава силна, понякога трудно обяснима, защото е минала през личните истории и неразгадаемите копнежи на сърцето, а то никога не лъже.
Част от разказите звучат като приказка, но са истински, като историята за японски самурай, участвал в Освобождението на България, както и за любов от пръв поглед между българка и японец, която години по-късно отваря вратите към междудържавни връзки и то в разгара на Студената война, до историята за едно истинско приятелство, което превръща Детския хор на Българското национално радио в част от визитната картичка на страната ни в Япония.
"Това показва всъщност колко е важна личната връзка - много повече понякога, отколкото институционалните взаимоотношения между двете държави", разказва доцент Евгений Кандиларов, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", катедра "Японистика". Той е един от авторите на изложба, която проследява историята на българо-японските отношения от края на 19 век до наши дни. Експозицията, показана и в Япония, съдържа архивни фотографии и документи.
