На 4 юни е премиерата на "Думи за езика" от Иля Златанов

"Думи за езика" е първата книга на Иля Златанов, която събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията. 

Разказвайки историята на езика, авторът разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... 

Иля Златанов пише за "Думи за езика":

"В наши дни се наблюдава разцвет на т.нар. алтернативна наука. Информационното пространство е запълнено с неофити, които се наемат да решават сложни научни проблеми. Версиите, които те предлагат, често имат аромата на неочакваност и свежест, затова предизвикват интерес сред широката публика. Професионалистите, които са възпитани в духа на по-предпазливи и премерени изказвания, трудно конкурират на това поприще. Техните разсъждения изглеждат безлични и лишени от увлекателност за широката публика и борбата за читателския интерес сякаш е безнадеждно загубена. С демократизацията на печата науката става част от масовата култура.

Повечето езикови материали в тази книга са написани въз основа на изследвания, направени от авторитетни лингвисти. Редица от статиите са публикувани в специализирани издания и са рецензирани от специалисти, квалифицирани в съответната област.

За себе си Лора Бранева пише, че "е орисана от името си (кръстена съм на Яворовата Лора) и като съпруга на писател фантаст, през съзнателния си живот следвам дирята на думите и диря смисъла на езика, възможността му да изразява или пък скрива видимото; да "облича" в значения реалността; да разголва нелексикалната същност на емоциите и чувствата, в опит да назове неназовимото; най-сетне - да ни белязва като мислещи и разсъдъчни същества, да бъде граница помежду ни и граница на човешкия ни свят, която все още мъчно преодоляваме.

От близо 20 години съм редактор и коректор на свободна практика, но и до днес продължавам да се удивлявам на чудото, наречено език, да се уча на общуване с реалността, да откривам забравени пластове в неговата археология, да съм свидетел на натрупването на нови. Отскоро съм учителка по философия в Демократичното училище, слушам езика на днешните деца, словесните кодове, които използват, за да се разбират помежду си. Виждам и как "вкусват" някоя непозната за тях дума, как я "претеглят" по значимост, как вълната от нея преминава през тях. И наблюдавам чудото на словото като безкрайно претворяваща се плът."

Още по темата слушайте в интервюто на Кармен Манукян с  Лора Бранева и Иля Златанов в "Нощен Хоризонт".