Свикнали сме Ботев и Левски да ги честваме като емблеми, като портрети от стената, а не ги познаваме като хора, в това е цялата драма, защото величието им е като камък и желязо.
Това каза пред БНР поетът Балчо Балчев, като сподели, че му се иска да види "едно знание за тях като хора".
"Малцина от нашия парламент днес могат да говорят и да пишат като тях, да не говорим да действат като тях", смята авторът на "Баладично писмо":
Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.
Робува си роба робията.
че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.
Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попиваше.
Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.
И сбъднах молитвата. Спяха телата ни –
парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
– Ще възкръснат ли в Българско живите!
Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали –
двеста неми зловещи камбани.
По-мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.
Интервюто на Диана Янкулова с Балчо Балчев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
