В сряда ЕС даде зелена светлина на България да приеме еврото на 1 януари 2026 г., с което балканската страна може да стане 21-ви член на единната валутна зона, пише АФП.
Европейската комисия заяви, че България е изпълнила строгите критерии, "предназначени да гарантират, че страната е готова да приеме еврото и че икономиката ѝ е достатъчно подготвена за това“. Европейската централна банка също даде положително становище, като приветства "огромната отдаденост на България за извършване на необходимите корекции“.
Българският премиер Росен Желязков приветства "забележителен ден“, който потвърди напредъка на страната.
"Още една стъпка напред по пътя на България към еврото... Това е след години на реформи, ангажимент и съгласуване с нашите европейски партньори“, каза той в публикация в X.
Натискът обаче предизвика негативна реакция от много българи, като протести и скорошни проучвания показват, че почти половината от анкетираните са против приемането на еврото – страхувайки се от болезнени икономически последици.
Около 1000 души демонстрираха в сряда пред сградата на Народното събрание в центъра на София, държейки плакати с надписи "Запазете българския лев“, "Не на еврото“ и "Бъдещето принадлежи на суверенните държави“.
Събирането беше организирано от опозиционната проруска партия "Възраждане“.
Ако България се присъедини към еврозоната, това ще бъде като качване на Титаник“, каза Николай Иванов, пенсиониран висш служител, пред AFP на друг скорошен протест, призоваващ за запазване на валутата на страната - лева.
България е имала труден път към присъединяването си към еврозоната: страната е била измъчвана от политически сътресения със седем избора за три години - последните през октомври 2024 г. Одобрението от изпълнителния орган на ЕС идва 18 години след като България се присъедини към блока, коментира агенцията.
"Поздравления, България!“, каза председателят на комисията Урсула фон дер Лайен.
"Благодарение на еврото икономиката на България ще стане по-силна, с повече търговия с партньори от еврозоната, преки чуждестранни инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи“, каза тя в изявление.
С население от 6,4 милиона души България е най-бедната страна в блока, но е прекарала няколко години в подготовка на икономиката си за присъединяване към еврозоната. България все още се нуждае от одобрението на финансовите министри на ЕС, които се очаква да дадат пълната си подкрепа през юли, преди официално да приеме еврото, пише още АФП.
"Днешният доклад е исторически момент за България, еврозоната и Европейския съюз“, каза председателят на ЕС по икономиката Валдис Домбровскис.
"Разбира се, еврото е повече от валута. След като България стана пълноправен член на Шенгенското пространство по-рано тази година, еврото доближава страната още повече до сърцето на Европа“, добави той.
Когато първите банкноти и монети в евро бяха пуснати в обращение на 1 януари 2002 г., само 12 държави бяха част от зоната на единната валута, включително Франция, Германия, Ирландия, Италия и Испания. Постепенно броят им нарасна до 20, като Словения се присъедини през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и след това Литва през 2015 г. Хърватия беше последната страна, която се присъедини през 2023 г. България искаше да приеме валутата по-рано, но през последните няколко години Брюксел заключи, че инфлацията ѝ е твърде висока, за да отговори на необходимите изисквания", припомня АФП.
За да се присъединят към зоната на единната валута, държавите членки трябва да покажат, че икономиката им се е сближила с другите страни от еврозоната и че контролират финансите си. Например, те трябва да демонстрират, че инфлацията не е извън контрол и не е с повече от 1,5 процентни пункта над тази на трите страни от ЕС с най-добри резултати. Миналата година България изпълни всички критерии за присъединяване, с изключение на инфлацията. Средният темп на инфлация в България през 12-те месеца до април 2025 г. беше 2,7%, малко под референтната стойност, завършва агенцията.
